Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Когато видя Михаил Бакунин, тя се доближи до него и му подаде ръка.
— Това си ти Бакунин — каза с тих глас. — Поздравявам те и много се радвам да те видя.
— Без малко нямаше да ме видиш, защото твоята жълта прислужница не искаше да ме пусне да вляза.
— Наистина строго бях заповядала на Бети да не пуска никого. Ти най добре знаеш, Бакунин, какво голямо посещение очаквам днес — каза тя и очите й светнаха.
— Затова и аз дойдох — рече водителят на нихилистите. — Ти може и да не си съгласна, но все пак трябва да ми позволиш да остана да гледам от някой ъгъл.
Старата обърна глава.
— Това няма да стане — каза тя. — Когато аз предсказвам бъдещето, не искам да присъствува трети човек. Опасно е това, Михаиле, както за тебе, така и за мене. Ако царят се научи, че не е бил насаме с мене, това би струвало главата ми!
— Не бъди глупава, Балони, аз зная по-добре какво ще му предскажеш. Нали двамата говорихме за това? Не е ли така, както ти бях казал?
— Нищо не е забравено, всичко е наред. Той ще види в огледалото картината, която ти му приготви — ха, ха, не мисля, че ще остане доволен. Страхувам се да не припадне от страх.
— Това именно искам да видя — каза сърдито Бакунин. — Желая да видя какво впечатление ще му направи картината, искам също да видя колко далеч ще го отведе суеверието. Не ми отказвай, изпълни желанието ми. Нима в тази стая няма някое кьошенце, където да се скрия? Покажи ми къде!
— Добре тогава — отговори магьосницата, като сви рамене. — Щом настояваш, не мога да ти откажа.
— Разбира се, че не можеш. Знаеш, че аз трябва да си мълча за някои работи и ако те издам, ще идеш на бесилото.
— Добре тогава, нека и занапред бъдем добри приятели. Нали, Михаил Бакунин? Ти се сърдиш, че аз се двоумях.
Тя плахо очакваше да чуе какво ще й отговори. Като видя страха й, Михаил каза:
— Ние с тебе ще бъдем приятели, докато ти слушаш заповедите ми.
— А парите, които ми обеща, Михаиле, за да предсказвам на царя?
— Ето ги. Винаги държа на думата си.
Той извади една кесия и я хвърли на масата. Кесията бе пълна със злато. Старата алчно докопа парите и ги сложи в джоба на фустата си. Тя даде знак на Бакунин да я придружи.
Тръгнаха към една врата, която сама се отвори пред Балони; показа се едно младо момиче.
— Ще ми позволиш ли, бабо, да отида там, където бях миналата седмица? Моля ти се, не отказвай, ти знаеш колко е весело там. Свири музика, играхме, пяхме. О, аз обичам такова общество!
Лицето на младото момиче светеше от радост, то бе много красиво.
Като видя това момиче, старицата се намръщи.
— Изглежда, че веселието те привлича, Франциска: твоята кръв е буйна, ти приличаш на майка си. Аз приказвам на вятъра, всичките ми съвети останаха нечути.
Момичето молеше старата жена и я прегръщаше.
— Не бъди така строга към мене, бабо. Ти знаеш къде отивам — у нашите съседи. Господин Михаил, помогнете ми да я убедим.
— Никакви молби няма да помогнат, върви си в стаята. Каквото кажа, това ще бъде.
— Ами ако не искам? — каза момичето и започна да плаче.
— Ако ти не искаш, аз ще те накарам — каза сърдито старицата. — Не ми дотягай повече, Франциска. Аз те отгледах като дете на благородна фамилия. Не вгорчавай живота ми на старини.
Момичето заплака и преди старата да успее да каже нещо, се втурна в съседната стая. Старицата я изгледа строго.
— Жал ми е, че трябва да съм тъй строга с нея, но какво да сторя, като зная буйната й кръв и не бих искала да сгреши.
— Ако работата е такава, ти ще я отучиш от всяко зло — каза Бакунин.
— Това знам — каза старата. — Аз я отгледах като мое дете, а не като истинската й майка, която дава само пари и нищо повече.
— Майката на Франциска жива ли е още? — запита учудено, Бакунин. — Аз предполагам, че ти нищо не знаеш за нея.
— Веднъж я видях на една пейка в Екатерининския парк — каза врачката. — Детето беше загърнато в копринено юрганче. До него бе оставена една кесийка.
— Пари ли имаше в нея?
— Да, пара и една бележка: „Съжалете се над детето ми. Нека Бог прости клетата му майка, която е принудена да го изостави.“ Аз прибрах детето и се помъчих да намеря майка му.
— Намери ли я? — попита Бакунин.
— Това беше трудна работа, но щом Балони се залови за нещо, тя го изкарва до край. Балони е хитра жена. Не след дълго научих това, което исках да зная.
— По-късно Франциска позна ли майка си? — запита Бакунин.
— Тя я познава, но не знае, че й е майка — отговори старата. — На всеки осем дни жената идва при мен да й гледам на карти, но всъщност идва за детето.
— Как се казва тази жена? Надявам се, че ще ми кажеш?