Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Миналата година я затвориха — отбеляза безизразно лейди Алис.
— Нищо чудно. Клиентелата им беше започнала да намалява.
— Да. Тортите им и преди не бяха от най-добрите, но на шест ти беше готов да погълнеш всичко, което има глазура. Сега вкусът ти е по-избирателен. — След миг добави: — За щастие.
Пламъците бяха угаснали. Лейди Алис даде знак на Кристос. Той дойде с торбата и една подплатена готварска ръкавица, свали металната купа, изсипа пепелта, забърса купата с един парцал и прибра всичко в торбата. После се надигна с пъшкане.
Лицето на лейди Алис просветна.
— Е. Приключихме с това, поне до следващата година. Понеже сладкарницата я няма — поне тази част от традицията видя края си без никакво участие от наша страна, — искате ли да закусим в моя апартамент?
Тедж погледна Иван Ксав, който й кимна, и каза:
— Непременно! Благодаря ви, лейди Алис.
Последваха тежката наземна кола с двуместното спортно возило на Иван Ксав. Тедж хвърли поглед през рамо. Гвардейците прибираха леките бариери в патрулката, а улицата се връщаше към нормалния си сутрешен трафик, който бързо набираше скорост. Слънцето се беше издигнало, градът се беше събудил и бързаше към поредния чисто нов ден. Гледаше напред, а не назад.
Тридесет и пет погребения изглеждаха твърде много. Ала нито едно погребение беше твърде малко. Тедж се запита дали Иван Ксав не би им помогнал, на нея и Риш, да изгорят по кичур коса в някой малък тиган за татко и баронесата, и Ерик. Или трябваше да си израсъл с тази традиция?
Обърна се към него.
— Доста мрачен начин да отбележиш рождения си ден, особено когато си бил малък. Така де, повечето деца получават подаръци, сладкиши, канят си приятелчета, а тук, на Бараяр, може да получат и пони. Дори ние и Бижутата получавахме. Не понита, разбира се… на космическите станции няма място за понита. Но всичко останало… знаеш какво имам предвид.
— О, аз също получавах всичко това — каза Иван Ксав. — Но по-късно през деня. Партитата си ги биваше, между другото. Имаше един период от няколко години, когато маман и приятелките й се надпреварваха коя ще организира по-хубаво парти за рождения ден на детето си. По-късно, когато станах на четиринайсет или петнайсет, вече не искахме партита. По онова време всички ние нямахме търпение да пораснем, бог знае защо. — Иван Ксав примигна замислено. — Не че пубертетът е период, в който да се задържиш повече от крайно необходимото. — След още миг добави: — Сякаш детството ми свърши изведнъж, когато на осемнайсет постъпих във военната академия. Макар че като гледам какви бебета ни изпращат напоследък оттам, вече дипломирани, представи си, може и да греша. Може и да е било илюзия от наша страна.
После, след доста по-дълга пауза, включваща няколко завоя:
— Но определено си научих урока каква е цената, когато човек от семейство Ворпатрил се набърка в политиката. Не разбирах много, но на осем вече бях схванал основното. Тоест, другите момчета си имаха бащи, повечето, дори Майлс си имаше чичо Арал, колкото и страшен да ми се виждаше той. А аз си имах бронзова плоча на улицата. И майка, която беше тъжна или ядосана, но никога щастлива.
— Тя винаги ли… винаги ли е била… такава? — попита Тедж. Не знаеше в какви думи да облече усещането си. „Отчаяно търсеща път за бягство?“ — Когато сте идвали тук да горите коса?
Веждите му се събраха.
— Не. Всъщност днес за пръв път чух някои от онези откачени подробности. Което е странно. Тоест, нали тя е поискала да сложат тази бронзова плоча, по дяволите?! Което ме кара да се питам… щом на нея й е било неприятно, щом на мен ми е било неприятно, щом баща ми — какъвто ще да е бил — го няма от десетилетия, тогава защо продължаваме да го правим? Защо е трябвало да чака да се оженя, за да спре? Можела е да спре по всяко време.
— Може би търси приемственост между поколенията? — предположи Тедж.
— Сигурно. — Иван Ксав вкара колата в гаража под кооперацията на лейди Алис и не каза нищо повече.
12.
Останалата част от рождения ден на Иван Ксав премина мирно и тихо, макар че той все пак изведе Тедж и Риш на ресторант — приятно заведение, което предлагаше традиционна бараярска кухня и където Иван Ксав явно беше редовен клиент и добре познат на персонала. Риш привлече погледите още с влизането им, но никой не си позволи да я притеснява.
— Мислех, че тук не обичат мутантите — подметна Тедж.