Смъртта на императора

— Тя е вече в градината.

— Подозирам, че сте й назначил среща или сте я довел с вас.

— Прощавайте, Ваше Величество! Аз се молих на Всевишния, моите горещи молби да бъдат чути от моя император. Бях убеден, че Бог ще каже «Да» и «Амин» и поръчах сеньорита Емилия да дойде в градината, та в случай на нужда да е под ръка.

— Добре! Вървете да я доведете!

Мехиа се отдалечи. Вън срещна Мирамон, който идваше насреща му с някакъв непознат. Двамата генерали се поздравиха хладно и се отминаха равнодушно.

— Почакайте тук! — рече Мирамон на Хиларио.

Той нареди да съобщят за него и после влезе. По лицето на императора бе отпечатано нещо, което генералът не бе в състояние да си обясни. Мехиа беше тук. Въпросът така или иначе бе да се заличи впечатлението, което онзи бе оставил.

— Нещо ново ли носите? — запита императорът сериозно.

— Една твърде важна новина, Ваше Величество — захвана генералът с дълбок поклон.

— Важна? Но и навярно нерадостна?

— Напротив, извънредно радостна.

— На което за жалост отдавна съм отвикнал.

— О, Негово Величество скоро пак ще си върне щастието и още дълго ще продължи управлението за благото и славата на народа. Хуарес ще се откаже от Керетаро.

— Ах — възкликна във висша степен удивен императорът.

— А Диас от столицата и Пуебла.

— Би ми било непонятно.

— Хуарес ще бъде принуден поради въстанието на нашите верни хора.

Императорът устремно приближи.

— Има въстание? Въстание срещу Хуарес?

— Да. На много, много места.

— Назовете ги!

— На първо място за споменаване е Сантяго.

— Не беше ли разположен този град доста на север от Сакатекас? Но това означава, че въстанието е в тила на Хуарес.

— Така е.

— А другите селища?

— Всички те също се намират в гърба на републиканците.

— Откъде имате тези вести?

— От достоверен източник.

— Той къде се намира?

— Пред вратата на Негово Величество.

— Ах, вие сте го довел?

— Казах си, че може би Негово Величество ще има желанието да чуе една толкова важна новина от неговите собствени уста.

— Благодаря ви. Кой е човекът?

— Той е известен лекар, доктор Хиларио, управител на болницата дела Барбара край Сантяго.

— Пуснете го да влезе!

Странно! Поведението на императора в миг се бе променило. Той вече не мислеше за оттегляне и бягство. Неговите очи блестяха, страните му бяха поруменели, а погледът, с който огледа влезлия бе доброжелателен.

— Вие се наричате доктор Хиларио?

— На вашите услуги, Ваше Величество — поклони се кажи-речи до земята старият.

— И сте политическа личност?

— Занимавал съм се само с моите пациенти.

— Това е много похвално. Казаха ми, че сега спокойствието на вашето лечебно заведение е силно нарушено?

— Негово Величество има предвид въстанието, което избухна в Сантяго?