Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Да. То значително ли беше?
— Бе подхванато от около двеста души, но после взе участие населението на целия град и околностите. Хората се въоръжиха, развяха знамена и флагове, забиха камбаните и изпратиха вестители до съседните енории, за да сформират роти, батальони и полкове, които да потеглят на помощ на нашия император.
— На какъв брой възлизаше числото на въстаниците в Сантяго?
— Изпървом двеста, а вечерта може би три хиляди.
— Говори се, че и други селища са се разбунтували?
— Имам у себе си техния списък.
— Покажете го, добри човече!
Старият подаде листа. Максимилиан прочете имената и обръщайки се към Мирамон, отбеляза:
— Всички в тила на Хуарес.
— Толкова по-добре за нас.
— Тези бунтове също така успешни ли са, както този в Сантяго?
— Определено. Вълнението се разпространява като огън. По мои пресмятания в гърба на Хуарес стоят трийсет хиляди души, които от час на час стават все повече.
— Трябва да им се прати изпитан предводител.
— Моля за разрешение да обсъдя въпроса с Негово Величество. Но ние виждаме, че идеята за империя е пуснала дълбоки корени и трудно могат я откъсна разни републикански увлечения.
— Само военните последици от тези прояви са неоценими — заяви сияещ от радост подлъганият император.
— А те няма да се забавят. Републиканците ще бъдат принудени да се обърнат на север към новия неприятел. На нас това ще осигури въздух и пространство за нови действия.
Докато императорът разговаряше с Мирамон, въодушевен от наново възкръсналите надежди, от градината дойде Мехиа с Емилия.
— Негово Величество сам ли е още? — попита генералът един лакей.
— Не — отвърна този.
— Кой е при него?
— Генерал Мирамон и някакъв непознат. Челото на Мехиа се намръщи. Той предугади опасност и решавайки бързо като войник, каза на Емилия:
— Елате! Влизайте заедно с мен!
Действията му бяха в разрез с етикецията. Поради това Мирамон навъси лице, като забеляза Мехиа. Императорът обаче бързо пристъпи към него.
— Генерале, разбрахте ли, че провеждането на нашия план вече стана безсмислено?
При тези думи Мирамон се озадачи. Що за план е бил скроен без негово знание?
Мехиа се поклони студено.
— Щастлив бих да чуя, че са настъпили събития, които правят този план ненужен. Мога ли да помоля за информация?
— О, нещата са много прости! Хората са се надигнали срещу Хуарес, и то в десет селища в неговия тил. Сега той ще е принуден да се отправи с войските си назад, което ще ни позволи да предприемем настъпателни действия и да го притиснем между два огъня.
Разсъдливият Мехиа поклати глава.
— Има ли Ваше Величество доказателства?
— Да. Ето пратеникът.
Генералът се обърна към Хиларио. Онзи не бе посмял да извърне лице към вратата, когато тя се отвори и следователно не беше видял Емилия.
— Кой сте вие? — попита го Мехиа.
— Това е един сеньор, когото аз представих на Негово Величество — остро отвърна Мирамон.
По устните на Мехиа заигра невъзмутима усмивка.
— Което не изключва възможността аз също да се запозная с него — възрази той. — Негово Величество не беше така милостив да ми назове името, следователно трябва сам да се осведомя.
— Този сеньор е доктор Хиларио от Манастира дела Барбара край Сантяго — обяви императорът.
Мехиа не съумя да прикрие един израз на изненада. Погледът му прелетя към Емилия и после обратно към стария, върху когото се спря сурово и пронизващо. Сетне се обърна към императора:
— Ще позволи ли Негово Величество да отправя няколко въпроса на този човек?
— Говорете! — кимна Максимилиан.
— Кой ви изпрати в Керетаро? — запита Мехиа лекаря.
— Населението на Сантяго. Заедно с населението на други градове то се обяви за Негово Величество императора. Ние броим над трийсет хиляди души и сме готови да нападнем Хуарес.
— Кой е вашият предводител?
— Все още нямаме и молим за такъв.
— При подобни случаи хората пращат депутация, а не един-единствен човек. Къде са удостоверенията ви?
— Една депутация с документи би попаднала в ръцете на Хуарес. Ето защо дойдох сам.
— Надявам се да сте честен човек. Познавате ли тази дама? — Старият се обърна. Той позна Емилия, но притежаваше достатъчно сила да не изгуби самообладание.
— Да — отвърна спокойно. — Тя е шпионка на Хуарес, която не съм очаквал да видя тук.
— Я гледай ти! — възкликна Мирамон, визирайки Емилия. Мехиа го изгледа студено.
— Негово Величество знае коя е дамата. От нея аз научих, че е била в Манастира дела Барбара. Изглежда там не всичко е наред.