През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Посегнах към дръжката на камшика и той моментално се изпари.
Скоро, след повторна старателна проверка на овните, се установи, че печеното е готово, и разпределението му започна. За да не възникне спор, с раздаването се зае Халеф, от което отлично разбираше. За отделните парчета се хвърляше чоп. Ние получихме парчетата от опашката. Впрочем ханджията Илия се беше постарал да ни приготви хубава специална, обилна вечеря според местните обичаи. В това отношение можехме да бъдем доволни от него.
След унищожаването на четирите тлъсти овена без остатък военният оркестър се настани в единия ъгъл на двора и се превърна в «Оркестър за песни и танци». Най-напред танцуваха само мъжете. После започнаха да танцуват и няколко жени. Една двойка, мъж и жена, показаха една доста сносна пантомима, съпровождана само от китарата и цигулката. Между танците се чуваха и певци, кога отделно, кога в хор. Соловите песни имаха меланхоличен оттенък, докато хоровите песни бяха почти без изключение бойни, пееха се на един глас и бяха прекъсвани от подвиквания, които заплашваха да разкъсат кожата на барабана. Съпроводът беше посредствен, като главната роля тук играеха тромбонът, барабанът и кавалът.
Късно — беше малко преди полунощ — видях да пристига един конник, който искаше да отседне в хана. Беше дребен човек и слезе от една мършава, много изморена и лошо гледана кранта. Пристигналият размени няколко думи с ханджията, а той ми каза, че на другия ден вероятно ще имам много полезен спътник.
Веднага си спомних за човека, за когото говореха двамата аладжи, че трябва да ме набута в ръцете им. Бяха го нарекли Суеф, истинско арабско име. При неуспех на днешното нападение, той трябваше да започне своята дейност. Планираното нападение не успя. Затова беше почти сигурно, че той щеше да пристъпи към изпълнение на задачата си. Възможно беше още днес да се опита да се сближи с нас, а това можеше да е само пристигналият току-що човек. Трябваше да бъда предпазлив и добре да се осведомя.
— Как ти хрумна да ми говориш за придружител? — попитах аз ханджията. — Ние нямаме нужда от никого.
— Все пак може да ви се наложи. Познавате ли пътищата?
— Никога не сме знаели предварително пътищата в тази страна и въпреки това винаги сме се оправяли.
— Значи не желаеш водач?
— Не.
— Както искаш. Мислех, че ще ти направя услуга. Илия понечи да се отдалечи. Не правеше впечатление новодошлият да му е поставил спешна задача. Затова аз продължих да питам:
— Кой е този, за когото ми говориш?
— Е, сигурно, няма да е подходящ за компанията ви. Той е беден шивач, който няма постоянно жилище.
— Как се казва?
— Името му е Африт.
— Не подхожда на външността му. Значи се казва «Великан», а е почти джудже.
— Не е виновен за името си, дължи го на баща си. Сигурно и той е бил толкова дребен и е искал синът му да стане по-висок.
— Оттук ли е Африт?
— Не знам къде е роден. Навсякъде е познат само като пътуващия шивач. Където намери работа, спира и остава, докато я свърши. Доволен е на храна и малко заплащане.
— Честен ли е Африт?
— Изключително много. Дори е станал пословичен заради своята безкористност, защото хората имат навика да казват: «Честен като пътуващия шивач.»
— Откъде идва сега?
— От Слетово, което е на север от нас.
— И накъде отива?
— В Юскюб и ще продължи нататък. Понеже и ти отиваш нататък, помислих, че мога да ти го препоръчам. По пътя ще пътуваш по-дълго, а преките пътеки се намират трудно.
— Говори ли вече с шивача за нас?
— Не ефенди. Той изобщо не знае, че тук има чужди хора. Попита само дали може да остане тук до сутринта. Исках да му дам работа, но той не можел да я приеме, защото го очаквали при някакъв болен.
— Къде е той сега?
— Зад хана, отиде да заведе коня си на ливадата. По животното му можеш да разбереш колко е беден.
— Позволи му тогава после да дойде при нас. Нека бъде наш гост.
Скоро след това мъжът дойде. Беше дребен, със слабо телосложение и бедно облечен. Изглеждаше потиснат и скромно седна в ъгъла. Освен един нож не носеше абсолютно никакво друго оръжие със себе си. Извади от торбата си парче твърд царевичен хляб и започна да го яде. Този бедняк едва ли беше съюзник на разбойниците. Все пак го поканих да седне при нас и да хапне от остатъците от нашата вечеря, които все още бяха на масата.
— Много си любезен, ефенди — каза Африт учтиво, — а аз наистина съм гладен и жаден. Но съм беден шивач и не мога да седя при такива господари. Ако искаш да ми дадеш нещо, с благодарност ще го приема, ала те моля за позволение да го изям тук.