Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Швейк, оставете ме на мира с приказките си!
— Разрешете да доложа, господин поручик, всичко, което разправям, е самата истина. Дядо му веднъж тръгнал да странствува…
— Швейк! — ядоса се поручикът. — Още веднъж ви заповядвам да престанете. Нищо не искам да слушам. Като стигнем в Будейовице, ще си разчистим сметките. Знаете ли, Швейк, че ще заповядам да ви затворят?
— Съвсем не знам, господин поручик, още не сте споменавали такова нещо — отвърна Швейк меко.
Поручикът неволно изтрака със зъби, въздъхна, извади от шинела си „Бохемия“ и зачете съобщенията за великите победи, за дейността на немската подводница „Е“ в Средиземно море, а когато стигна до съобщението за новото немско изобретение да бъдат вдигнати във въздуха цели градове с помощта на особени бомби, хвърляни от самолети и избухващи последователно три пъти едно след друго, той бе обезпокоен от гласа на Швейк, който се обърна към плешивия господин:
— Извинете, ваша милост, не сте ли вие господин Пуркрабек, представител на банка „Славия“?
След като плешивият господин не отговори, Швейк каза на поручика:
— Господин поручик, разрешете да доложа. На времето бях чел във вестника, че нормалният човек имал средно шестдесет до седемдесет хиляди косъма на главата си и че черната коса била по-рядка. Това се наблюдавало у мнозина.
И неумолимо продължи по-нататък:
— Освен това в кафенето „При хитрата лисица“ един медик разправяше веднъж, че окапването на косата се предизвиквало у лехусите от душевни тревоги.
И сега се случи нещо страшно. Плешивият господин подскочи и изрева на Швейк:
— Marsch heraus, Sie Schweinkerl!204 — изрита го в коридора и се върна в купето, където, представяйки се, поднесе на поручика една малка изненада.
Станала беше незначителна грешка. Плешивият индивид не беше господин Пуркрабек, представител на банка „Славия“, а само генерал-майор фон Шварцбург. Цивилно облечен, генерал-майорът тъкмо извършваше инспекционна обиколка по гарнизоните и сега отиваше да изненада Будейовице.
Той беше най-страшният генерал-инспектор, който се е раждал някога, и когато намереше нещо не в ред, водеше само следния разговор с началника на гарнизона:
— Имате ли револвер?
— Имам.
— Добре! На ваше място аз положително бих знаел какво да направя с него, тъй като това, което виждам тук, не е гарнизон, а стадо свини.
И наистина винаги по неговия инспекционен маршрут са застрелваше някой. Генерал-майор фон Шварцбург посрещаше това със задоволство:
„Така трябва да бъде! Това се казва войник!“
Изглежда, че не обичаше да остават живи хора след неговата инспекция. Страдаше от манията да мести офицерите винаги на най-лошите места. И най-малкото провинение беше достатъчно офицерът да се раздели със своя гарнизон и да отпътува към черногорската граница или към някой пиянствуващ окаян гарнизон в мръсния и забутан край на Галиция.
— Господин поручик — каза той, — къде сте следвали военните науки?
— В Прага.
— Значи, вие сте завършили военно училище и не ви е известно, че офицерът е отговорен за своя подчинен, И таз хубава. Второ, забавлявате се със слугата си като с някой интимен свой приятел. Позволявате му да говори, без да бъде питан. Това е още по-хубаво. Трето, позволявате му да обижда началниците ви. А това е вече най-хубавото. От всичко това следва да си направя съответните изводи. Как се казвате, господин поручик?
— Лукаш.
— А в кой полк служите?
— Бях…
— Благодаря, не става дума къде сте били. Искам да зная къде сте сега.
— В деветдесет и първи пехотен полк, господин генерал-майор. Преместиха ме…
— Вас са ви преместили? Много добре са направили. Никак не ще ви е от вреда в най-скоро време да се поразходите с деветдесет и първи пехотен полк до фронта.
— Това вече е решено, господин генерал-майор.
Сега генерал-майорът подхвана дълга реч, че през последните години наблюдавал как офицерите разговарят много фамилиарно със своите подчинени и че в това той виждал опасност от разпространението на някакви демократични принципи. Войникът трябвало да се държи в ужас, трябвало да трепери пред своя началник, да се бои от него. Офицерите трябвало да държат войниците на разстояние десет крачки от себе си и да не им позволяват да мислят самостоятелно и изобщо да мислят. Тук именно била трагичната грешка през последните години. По-рано войниците се боели от офицерите като от огън, а днес…
204
Марш навън, свиня със свиня! — Б.пр.