Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Там трябваше доста да почакат, преди да бъдат разпитани от дежурен комисар Анита Нюберг. Тя имаше руса коса с цвят на ръж и приличаше на тийнейджърка.
„Започвам да остарявам“ – помисли си Микаел.
Към три и половина сутринта изпи толкова много чаши воднисто шварц кафе, че изтрезня напълно и започна да му се гади. Дори се наложи внезапно да прекъсне разпита, за да отиде да повърне в тоалетната. Не можеше да прогони от съзнанието си спомена за обезобразеното лице на Мия Бергман. Изпи няколко чаши вода и неколкократно изплакна лицето си, преди да се върне в залата за разпити. Опита се да си събере мислите и да отговаря колкото се може по-изчерпателно на въпросите на Анита Нюберг.
– Даг Свенсон и Мия Бергман имаха ли някакви врагове?
– Не, поне аз не знам.
– Получавали ли са заплахи?
– Не, доколкото ми е известно.
– Как бихте определили отношенията им?
– Изглежда, се обичаха. Веднъж споделиха, че възнамеряват да създадат деца, след като Мия защити дисертацията си.
– Използваха ли наркотици?
– Нямам никаква представа. Не мисля, а дори да е било така, едва ли са употребявали нещо по-силно от някоя и друга цигара с марихуана при специални случаи.
– Защо сте се отбили у тях толкова късно вечерта?
Микаел обясни обстоятелствата около посещението си.
– Не беше ли необичайно да ги посещавате толкова късно вечерта?
– Да. Разбира се. За първи път го правех.
– Как се запознахте с тях?
– Във връзка с работата.
Микаел се залови да обяснява надълго и широко.
Въпросите, които целяха да установят кой къде се е намирал по време на убийствата, не спираха да се сипят.
Всички в сградата бяха чули стрелбата. Куршумите бяха изстреляни през по-малко от пет секунди. Седемдесетгодишният мъж с кафявия халат живееше най-близо до жертвите. Той беше пенсиониран майор от бреговата артилерия. Веднага след втория изстрел бе станал от дивана пред телевизора и бе излязъл на площадката. Като се има предвид, че имаше проблем с краката и трудно се изправяше, той самият преценяваше, че бяха изминали около трийсет секунди, преди да отвори вратата на апартамента си. Нито той, нито някой от останалите обитатели бе видял извършителя.
Според преценката на съседите Микаел бе пристигнал пред апартамента по-малко от две минути след стрелбата.
Докато Микаел и Аника са приближавали входа, докато са паркирали колата и са разговаряли, са изминали трийсетина секунди. Микаел е пресякъл до отсрещния тротоар и се е изкачил по стълбите за около 30-40 секунди. През това време извършителят на двойното убийство бе успял да напусне жилището, да слезе по стълбите, да хвърли оръжието на приземния етаж, да напусне сградата и да изчезне от полезрението им още преди Аника да спре. И то без нито един човек да го види.
Всички смятаха, че Микаел и Аника трябва да са го изпуснали за секунди.
На криминален инспектор Анита Нюберг, каза си Микаел, сигурно ѝ минаваше мисълта, че има вероятност именно той да е извършителят – просто след убийствата да е слязъл един етаж надолу и да се е престорил пред събралите се съседи, че току-що пристига на мястото. Микаел обаче имаше алиби, потвърдено от сестра му, и можеше да даде рационално обяснение на заниманията си тази вечер по часове и минути. Те, включително телефонния разговор с Даг Свенсон, можеха да бъдат потвърдени от голям брой членове на семейство Джианини.
Накрая Аника се ядоса. Микаел им бе помогнал всячески. Той очевидно бе уморен и не се чувстваше добре. Време бе да приключват и да го пуснат да се прибере. Тя напомни, че е адвокат на брат си и че той има определени права, дадени му от Господ или най-малкото от конституцията.
КОГАТО ИЗЛЯЗОХА НА УЛИЦАТА, постояха мълчаливо до колата на Аника.
– Прибери се вкъщи и поспи – рече тя.
Микаел поклати глава.
– Трябва да отида у Ерика – рече той. – Тя също ги познаваше. Не мога просто да ѝ го съобщя по телефона, а не искам да се събуди и да разбере за случилото се от новините.
Аника Джианини се поколеба за миг, ала си даде сметка, че брат ѝ има право.
– Значи отиваме към Салтшьобаден – рече тя.
– Имаш ли сили?
– За какво са сестрите иначе?
– Ако ме откараш до центъра на Нака, мога да си хвана такси или да изчакам някой автобус.
– Глупости. Скачай в колата, ще те откарам.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА Велики четвъртък, 24 март
АНИКА ДЖИАНИНИ ОЧЕВИДНО също бе уморена и Микаел успя да я убеди да не кара още един час до залива Ленеща, а да го остави в центъра на Нака. Целуна я по бузата, благодари ѝ за подкрепата през цялата нощ и я изчака да обърне колата и да изчезне в посока към вкъщи, преди да си извика такси.