Пътят на кралете (том II)

— Но защо всичко от по-ранно време е толкова разпокъсано?

— Това е било преди хиляди и хиляди години, Шалан. Преди историята, дори преди хората да са знаели как се обработва стомана. Трябвало е да ни дадат Вълшебни мечове, иначе сме щели да се бием с Пустоносните с тояги.

— И все пак сме имали Сребърните кралства и Сияйните рицари.

— Създадени и водени от Вестителите.

Шалан се свъси и започна да брои редиците с етажерки. Спря на нужното място, подаде фенера на Кабсал, тръгна по пътечката и измъкна биографията от рафта. Кабсал я последва с двата фенера.

— Тук има нещо повече — каза Шалан. — Инак Ясна нямаше да рови толкова упорито.

— Мога да Ви кажа защо го прави — отговори Кабсал.

Шалан го изгледа.

— Нима не виждате? Тя опитва да докаже, че Пустоносните не са били истински. Иска да демонстрира, че всичко това е измислица на Сияйните. — Кабсал пристъпи напред и се извърна с лице към Шалан. Изглеждаше блед в светлината на фенерите, която отскачаше от двата реда книги. — Ясна иска да докаже веднъж завинаги, че светилищата и воринизмът са една голяма измама. Ето защо е всичко.

— Може би — отговори замислено Шалан. Като че ли прилягаше. Каква по-добра цел за една отявлена еретичка? Да подкопае глупавите вярвания и да разобличи религията? Това обясняваше защо Ясна изучава нещо толкова привидно незначително като Пустоносните. Ако намери подходящите свидетелства в историческите източници, тя може чудесно да докаже правотата си.

— Не бяхме ли измъчвани достатъчно? — рече Кабсал с гневен поглед. — Ардентите не са заплаха за нея. Днес ние не сме заплаха за никого. Нямаме право да притежаваме собственост… Проклятие, ние самите сме собственост. Изпълняваме прищевките на градоначалници и пълководци и се боим да им кажем истината за техните грехове, понеже се боим от наказание. Ние сме като белогръби без бивни и без щипци и от нас се очаква да седим в краката на господарите си и да ги възхваляваме. Но това е истина. Всичко е истинско, а те не ни обръщат внимание и…

Кабсал внезапно млъкна и погледна към Шалан. Устните му бяха стиснати, брадичката — вирната. Тя никога не беше виждала толкова страст, толкова гняв у приятния ардент. Не би помислила, че е способен на това.

— Извинете ме — рече той и тръгна да излиза.

— Всичко е наред — отговори Шалан и забърза подире му, внезапно потисната. Очакваше да намери нещо по-величаво, по-тайнствено зад скритите проучвания на Ясна. Наистина ли всичко целеше да докаже, че воринизмът лъже?

Умълчани излязоха на балкончето. И тук тя разбра, че трябва да му каже.

— Кабсал, заминавам.

Той се изненада.

— Получих вест от семейството ми. Не мога да говоря за това, но не мога да остана повече.