Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Паран обичаше детето с цялото си добро сърце на слабоволев, примирен, сломен човек. Проявяваше любовта си с безумни пориви, с бързи ласки, с цялата онази скрита в него срамежлива нежност, която никога не бе успяла да се изяви, да се излее, дори в първите дни на женитбата му, тъй като жена му се бе държала винаги сухо и сдържано с него.
Жюли се появи на вратата с пребледняло лице, с искрящи очи и извести с треперещ от раздразнение глас:
— Часът е седем и половина, господарю.
Паран хвърли към стенния часовник поглед, изпълнен с безпокойство и примирение, и промълви:
— Наистина часът е седем и половина.
— Ето, сега вече съм готова с вечерята.
Предвиждайки буря, той се помъчи да я предотврати:
— Но нали, когато се прибрах, ми каза, че щяла да бъде готова в осем часа?
— В осем часа ли?… Вие сигурно не мислите какво говорите: да не би да искате детето да яде в осем часа! Казала съм осем часа… ей богу, думата е такава. Детето ще си повреди стомаха, ако започне да яде в осем часа: о, да беше останало само на майка си! Много се е загрижила тя за него! Ах, да, не ще и дума, това се казва майка! Жално му става на човек, като види такива майки!
Паран, цял разтреперан от тревога, схвана, че трябва да прекрати рязко тази опасна сцена.
— Жюли — каза той, — забранявам ти да говориш така за своята господарка! Чуваш ме, нали? И не забравяй това за в бъдеще.
Старата прислужница, задъхана от учудване, се извърна и излезе, като затръшна с такава сила вратата след себе си, че всички кристални висулки на полилея задрънчаха. За няколко секунди сякаш лек и неясен звън на невидими малки камбанки се понесе из тихия салон.
Жорж се изненада отначало, но после започна да пляска с ръце от радост и като изду бузите си, издаде с все сила едно гръмко: „Бум!“, подражавайки звука от затръшнатата врата.
Тогава баща му започна да му разказва разни приказки, но тъй като умът му беше зает с друго, той постоянно губеше нишката на своя разказ и малкият, който не можеше да разбере нищо, го гледаше, опулил учудено очи.
Паран не изпускаше из очи стенния часовник. Струваше му се, че вижда как стрелката се движи. Искаше му се някак да спре хода на времето, да го задържи до завръщането на жена си. Той не се сърдеше на Анриета за закъснението, но се страхуваше, страхуваше се от нея и от Жюли, страхуваше се от това, което можеше да се случи.
Още десет минути закъснение щяха да бъдат достатъчни, за да предизвикат непоправима беда, обяснения и бурни сцени, за които не смееше да мисли. При самата картина на разправията, крясъците, обидните думи, които разсичаха въздуха като куршуми, при вида на двете жени, застанали лице с лице, впили поглед една в друга и разменящи си оскърбления, сърцето му туптеше по-бързо, устата му пресъхваше така, сякаш ходеше по жарко слънце, и той се отпускаше като дрипа, отмаляваше толкова, че не му достигаха сили дори да повдигне детето и да го друса на коленете си.
Удари осем часът; вратата се отвори и Жюли се появи отново. Тя не изглеждаше вече така раздразнена, но в изражението й имаше някаква много по-опасна злобна и студена решителност.
— Господарю — каза тя, — аз служих на вашата майка до последния й час, отгледах ви от деня на раждането ви, та до днес. Струва ми се, че може да се каже, че съм предана на семейството ви…
Тя зачака отговор.
Паран измънка:
— Разбира се, добра ми Жюли.
Тя подхвана отново:
— Знаете много добре, че никога не съм извършила нещо от интерес, за пари, а винаги за ваша полза; никога не съм ви нито измамила, нито излъгала; никога не съм дала повод да ме упрекнете.
— Разбира се, добра ми Жюли…
— Е, добре, господарю, така не може да продължава повече. Само от обич към вас мълчах и не ви отварях очите, но това стана вече прекалено и всички в квартала ви се подиграват. Правете, каквото щете, но цял свят го знае, трябва най-сетне да ви го кажа, въпреки че не ми е никак приятно да доноснича. Госпожата се прибира в къщи, когато й хрумне, защото върши отвратителни неща.
Той я гледаше объркано, без да разбира нещо. Само можа да измънка:
— Млъкни… знаеш, че съм ти забранил…
Тя го прекъсна с неудържима решителност:
— Не, господарю, трябва да ви кажа всичко сега. Госпожата още отдавна прегреши с господин Лимузен. Аз самата съм ги виждала повече от двадесет пъти да се целуват зад вратите. О, ако господин Лимузен беше богат, госпожата нямаше да се омъжи за вас. Припомнете си само как стана вашата женитба и ще разберете всичко от край до край…
Паран се беше изправил силно пребледнял и мълвеше:
— Млъкни… млъкни… или…