Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
Избрани творби (Един живот, новели и разкази) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:

Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 263
Перейти на страницу:

Видението бе изчезнало.

Няколко минути бе като зашеметена, после бавно се съвзе, поиска да избяга, уплаши се, че е полудяла. Погледът й случайно падна на рамката на вратата, на която се облягаше, и тя забеляза стълбичката на Пуле.

Леките чертички се катереха на неравни разстояния по боядисаната рамка, а изрязаните с ножче цифри сочеха годините, месеците и растежа на сина й. Почеркът бе ту на барона, по-едър, ту нейният — по-дребен, ту малко разкривеният почерк на леля Лизон. Стори й се, че някогашното дете бе там, пред нея, с русите си коси, залепило челце до стената, за да измерят ръста му.

Баронът викаше:

— Жана, той е порасъл с един сантиметър за месец и половина!

В прилив на безумна любов тя почна да целува дървената облицовка.

Но отвън я викаха. Чуваше се гласът на Розали:

— Госпожо Жана, госпожо Жана, чакат ви за обед!

Излезе замаяна. Не разбираше вече какво й говорят.

Яде, каквото й поднесоха, слушаше, без да схваща за какво става дума, може би разговаряше с чифликчиите, които се осведомяваха за здравето й, поднесе страни за целувка, целуна самата тя протегнатите към нея бузи и отново се качи в каручката.

Когато високият покрив на замъка се загуби от погледа и между дърветата, нещо болезнено се скъса в гърдите й. Почувствува със сърцето си, че завинаги се прощава със своя дом.

Върнаха се в Батвил.

Когато се канеше да влезе в новото си жилище, забеляза под вратата нещо бяло; раздавачът бе мушнал там в нейно отсъствие едно писмо. Позна веднага, че е от Пол, отвори го с тревожен трепет.

Той пишеше:

„Мила мамо, не ти писах по-рано, защото не исках да те карам да идваш напразно в Париж, тъй като самият аз трябва непременно да дойда при тебе. В настоящия момент ме сполетя нещастие, намирам се в крайно затруднение. Жена ми е на смъртно легло, след като роди момиченце преди три дни: нямам нито стотинка. Не знам какво да правя с детето; портиерката го храни с биберон, както може, но боя се, че ще го загубя. Не би ли могла да го прибереш? Съвсем не зная какво да сторя, а нямам пари да му взема дойка. Отговори с обратна поща.

Твой любещ те син Пол“

Жана се отпусна на стола, едва има сили да повика Розали. Когато прислужницата дойде, те прочетоха заедно писмото още веднъж и дълго мълчаха двете, седнали една срещу друга.

Най-подир Розали заговори:

— Ще отида да взема малката, госпожо. Не можем да я оставим така.

— Върви, мила — отвърна Жана.

Те млъкнаха пак, после прислужницата продължи:

— Сложете си шапката, госпожо, и да отидем в Годервил при нотариуса. Ако онази умре, господин Пол трябва да се ожени за нея заради детето един ден.

И Жана си сложи шапката, без да каже нито дума. Дълбока, затаена радост нахлу в сърцето й, коварна радост, която тя на всяка цена искаше да скрие, отвратителна радост, от която се червеше и ликуваше в съкровените дълбини на душата си — любовницата на сина й щеше да умре!

Нотариусът даде на прислужницата подробни указания; тя го накара да й ги повтори няколко пъти, после сигурна, че няма да допусне грешка, заяви:

— Бъдете спокойни, аз ще уредя всичко.

Жана прекара два дни в душевен смут, неспособна да мисли за каквото и да било. На третата сутрин получи кратко писъмце от Розали — тя съобщаваше, че ще се върне с вечерния влак. Нищо повече.

Към три часа Жана накара един съсед да впрегне кабриолета си и да я отведе на гарата в Бьозвил, за да посрещне прислужницата си.

Тя стоеше права на перона, устремила поглед в правите релси, които бягаха пред нея и се съединяваха някъде далече на хоризонта. Поглеждаше от време на време часовника. Още десет минути! Още пет! Още две! Време е вече! Нищо не се показваше по релсите в далечината. После изведнъж забеляза бяло петънце дим, а под него черна точка, която ставаше все по-голяма и по-голяма, приближаваше се с пълна скорост. Най-сетне тежката машина забави ход и мина с грохот край Жана. Тя се вгледа жадно във вратичките на вагоните. Няколко от тях се отвориха; почнаха да слизат хора, селяни с блузи, чифликчийки с кошници, дребни буржоа с меки шапки. Най-сетне зърна Розали с вързоп дрехи на ръце.

Искаше да се спусне към нея, но се уплаши да не падне — краката й се бяха подкосили. Щом я видя, прислужницата се приближи до нея с обичайното си спокойно изражение.

— Добър вечер, госпожо, ето че се върнах, но не беше лесно.

Жана прошепна задавено:

— Е, какво?

Розали отвърна:

— Какво ли, умря снощи. Венчаха се, ето и детето.

И тя й подаде детето, което не се виждаше от пелените.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 263
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)