Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Възхвалата на насилието — започна да ги изрежда Колберг. — Кариеристичното общество. Продажбата на огнестрелно оръжие чрез пощата. Жестоката война във Виетнам.
Меландер запали лулата си и кимна.
— Да, това са една част — потвърди той.
— Някъде четох, че на хиляда американци един или двама са потенциални масови убийци — продължи Колберг. — Питам се само как са успели да го установят.
— Чрез проучване на общественото мнение — обясни Гунвалд Ларшон. — Това е друг американски специалитет. Обикалят къщите и питат хората дали биха извършили масово убийство. Двама на хиляда отговарят: разбира се, би било много забавно.
Мартин Бек се изсекна и ядосано погледна Гунвалд Ларшон със зачервените си очи.
Меландер се облегна назад и протегна крака.
— Какво казват твоите психолози за природата на масовия убиец? — попита Колберг.
Меландер прелисти една страница и зачете:
— Най-често той е под тридесет години, нерядко стеснителен и затворен, но прави впечатление на любезен и прилежен. Възможно е да пие, но по-често е въздържател. Вероятно е дребен на ръст или пък белязан с някакъв недъг или друг физически дефект, който го отличава от обикновените хора. В обществото заема незначителен пост и е израснал в недоимък. В много случаи е дете на разведени или пък няма родители и е прекарал мрачно детство. Обикновено преди това не е извършвал сериозно престъпление.
Той вдигна очи и добави:
— Основават се на съпоставителните данни, получени при изследване на живота и психиката на американски масови убийци.
— Че такъв убиец трябва да е абсолютно луд — възкликна Гунвалд Ларшон. — Нима не му личи, преди да се втурне на улицата и да избие сума ти народ?
— Психопатът може да изглежда съвсем нормален, докато не се случи нещо, което да отприщи лудостта му. Психопатията означава, че една или повече черти в нечий характер са патологично развити, а инак човекът си е напълно нормален, работоспособен, надарен и прочие. Ето защо и близките на повечето хора, извършили масово убийство съвсем неочаквано и на пръв поглед без никакъв мотив, ги описват като скромни, мили и възпитани хора, от които никога не са очаквали подобно нещо. В много от американските случаи се посочва, че дълго време те съзнават болестта си и се мъчат да потискат патологичното начало, но накрая му се поддават. Масовият убиец може да страда от мания за преследване или за величие, или пък да има патологичен комплекс за вина. Нерядко обяснява действията си с желанието да стане известен и вестниците да пишат за него с големи заглавия. В основата на акта почти винаги лежи стремеж за изява или отмъщение. Той се чувствува подценен, неразбран и пренебрегнат. В повечето случаи има сериозни сексуални проблеми.
След лекцията, която Меландер изнесе, в стаята настъпи мълчание. Мартин Бек гледаше през прозореца. Беше блед, с хлътнали очи и по-прегърбен от друг път.
Колберг седеше на бюрото на Гунвалд Ларшон и нанизваше кламерите му в дълга верига. Гунвалд Ларшон ядосано му дръпна кутията. В стаята влезе Монсон с вечната си клечка за зъби в уста.
— Боже мой! За какво говорите? — възкликна той.
— Автобусът може би е някакъв сексуален символ — замислено рече Гунвалд Ларшон. — Само че хоризонтален.
Монсон го зяпна учуден.
Мартин Бек стана, приближи се до Меландер и взе зелената тетрадка.
— Искам да прочета всичко това на спокойствие — обясни той. — Без духовити коментари.
Тръгна към вратата, но бе спрян от Монсон, който извади клечката от устата си и попита:
— Какво да правя сега?
— Не знам. Питай Колберг — отвърна Мартин Бек кратко и напусна стаята.
— Можеш да отидеш да поговориш с хазяйката на оня арабин — обади се Колберг и му написа името и адреса на един лист.
— Какво става с Мартин? — загрижено попита Гунвалд Ларшон. — Защо е толкова кисел?
Колберг вдигна рамене.
— Сигурно си има причини — отвърна той.
Монсон се лута из стокхолмското движение цял половин час, докато открие Нора Сташунсгатан. Когато най-после паркира колата срещу спирката на четиридесет и седма линия, часът минаваше четири и вече бе тъмно.
В къщата живееха двама наематели на име Карлсон, но за него не бе трудно да познае кой от тях е истинският.
На вратата имаше закачени осем картички с имена, две от които печатни, а останалите изписани с различни почерци. Всички имена бяха чуждестранни. Името Мохамед Боуси липсваше в колекцията.
Монсон позвъни. Отвори му мургав мъж в омачкан панталон и бял потник.
— Тук ли е госпожа Карлсон? — попита Монсон.