Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Е, и?

— И, че на първия въпрос отговаря нещо отрицателно, примерно „не зная“ или „не го познах“.

— И как, за бога, го свързваш с „Днрк“ — искрено се учуди Гунвалд Ларшон.

Рьон се изчерви и от неудобство се извърна.

— Наистина — подхвана и Мартин Бек, — защо мислиш така?

— Ами — започна Рьон, — не зная. Просто така ми се стори.

— Виж ти! — подхвърли Гунвалд Ларшон. — А после?

— На втория въпрос много ясно отговори „Каталсон“.

— Да, чухме — рече Колберг. — Но какво иска да каже?

Мартин Бек потърка с пръсти челото си.

— Катсон — каза той замислено. — Или може би Катесон.

— Той каза „Каталсон“ — настоя Рьон.

— Е, да — съгласи се Колберг, — но човек с такова име няма.

— Ще трябва да проверим — реши Меландер. — Името може и да съществува. А дотогава…

— Какво?

— Дотогава мисля, че трябва да изпратим лентата на някой експерт за анализ. Ако нашите не са в състояние да се справят, бихме могли да се свържем с радиото. Техните тоноператори разполагат с всякаква апаратура. Могат да отделят разните звукове от лентата, да опитват различни скорости.

— Да, наистина — съгласи се Мартин Бек, — идеята е добра.

— Но за бога, първо изтрийте гласа на Улхолм — предупреди Гунвалд Ларшон. — Инак ще станем за посмешище на цял свят.

Той се огледа в стаята.

— А къде е оня образ Монсон?

— Сигурно се е загубил някъде — отвърна Колберг. — Дали да не изпратим да го търсят.

Той въздъхна тежко.

Влезе Ек и замислено поглади сребристата си коса.

— Какво има? — попита Мартин Бек.

— Вестниците се оплакват, че не сме им дали портрета на неидентифицирания мъж.

— Сам знаеш как би изглеждал подобен портрет — подхвърли Колберг.

— Да, но…

— Чакайте — намеси се Меландер. — Можем да поуточним образа му. Между тридесет и пет и четиридесет години, висок сто седемдесет и един сантиметра, шестдесет и девет килограма, носи обувки четиридесет и втори номер, с кафяви очи, тъмнокестенява коса, белег от операция на апандисит, кестеняви косми по гърдите и корема. Белег от някаква стара рана над ходилото. Зъби… не, не става.

— Ще го разпратя — реши Ек и излезе.

За известно време всички се умълчаха.

— Фредрик откри нещо — пръв се обади Колберг. — Че Стенстрьом е седял в автобуса още при моста на Юргорден. Значи, е идвал откъм Юргорден.

— Какво по дяволите е правил там! — възкликна Гунвалд Ларшон. — При това вечерта? И в такова време?

— И аз открих нещо — обади се Мартин Бек. — Че по всяка вероятност не е познавал сестрата.

— Сигурен ли си? — попита Колберг.

— Не.

— Изглежда, че при моста с бил сам — рече Меландер.

— Рьон също е открил нещо — добави Гунвалд Ларшон.

— Какво?

— Че „Днрк“ означава „не го познах“. Пък да не говорим за мъжа на име Каталсон.

Ето докъде бяха стигнали в сряда на петнадесети ноември.

Вън валеше сняг. На едри мокри парцали. Вече се беше стъмнило.

Разбира се, че нямаше човек на име Каталсон. Поне в Швеция.