Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
XVIII
Противно на всички очаквания, петъкът започна с една обнадеждаваща вест.
Прие я Мартин Бек по телефона, а другите го чуха да казва:
— Какво? Така ли? Ама наистина?
Всички в стаята изоставиха работата и го погледнаха. Той остави слушалката и съобщи:
— Балистичната експертиза е готова.
— И какво?
— Открили са с какво оръжие е стреляно.
— Така ли? — подхвърли Колберг равнодушно.
— Сигурно автомат — рече Гунвалд Ларшон. — Военните имат хиляди такива — стоят си неохранявани в складовете. Викам направо да ги раздадат на престъпниците и ще си спестят слагането на нови катинари всяка седмица. Ей сега, за половин час, мога да обиколя града и да ви доставя цяла дузина.
— Не е точно така, както мислиш — прекъсна го Мартин Бек и посочи бележката, на която беше записвал. — Модел тридесет и седем, тип „Суоми“.
— Не може да бъде — измърмори Меландер.
— От ония старите, с дървен приклад — досети се Гунвалд Ларшон. — Такъв не съм виждал от четиридесетте години насам.
— Финландски ли е, или е правен тук по лиценз? — поиска да уточни Колберг.
— Финландски — отвърна Мартин Бек. — Момчето, което се обади, каза, че са почти сигурни в това. Патроните също са стари. Производство на фабриката за шевни машини в Тикакоски.
— „М тридесет и седем“ — замислено рече Колберг, — с пълнител за седемдесет патрона. Кой ли днес може да има такъв?
— Никой — отвърна Гунвалд Ларшон. — Автоматът вече лежи на морското дъно. На тридесет метра дълбочина.
— Сигурно — обади се Мартин Бек. — Но кой ли е имал такъв до преди четири дни?
— Някой шантав финландец — иронично му отвърна Гунвалд Ларшон. — Давай да изкараме кучетата и хайде в града, да прибираме всички луди финландци. Страшно весело ще бъде.
— На вестниците ще казваме ли? — попита сериозно Колберг.
— Не — отвърна Мартин Бек. — Нито дума.
Всички се умълчаха. Бяха се натъкнали на първата си следа. А колко ли време щеше да мине, докато открият следващата?
Вратата се отвори, в стаята влезе млад мъж и любопитно се огледа. В ръката си стискаше кафяв плик.
— Кого търсите? — попита го Колберг.
— Меландер — отговори младежът.
— Първи помощник-инспектор Меландер — поправи го Колберг. — Ето го, седи отсреща.
Младежът отиде и остави плика на бюрото. Тъкмо се канеше да излезе и Колберг рече:
— Не те чух да чукаш.
Младежът се спря с ръка на дръжката, но не отговори. Всички мълчаха. Колберг започна бавно и ясно, както се обяснява на дете:
— Преди да се влезе в една стая, се чука на вратата. Изчаква се отговор, после се отваря и се влиза. Разбрано?
— Да — глухо отвърна младежът, като гледаше в краката му.
— Добре — рече Колберг и му обърна гръб.
Младият мъж се измъкна бързо от стаята и безшумно затвори вратата след себе си.
— Кой беше тоя? — попита Гунвалд Ларшон.
Колберг вдигна рамене.
— Доста напомня на Стенстрьом — рече Гунвалд Ларшон.
Меландер остави лулата, разпечата плика и измъкна от него дебела тетрадка със зелени корици.
— Какво е това? — попита Мартин Бек.
Меландер прелисти няколко страници и отговори!
— Мнението на психолозите. Дадох да ми го подвържат.
— Аха! — възкликна Гунвалд Ларшон. — И какви са гениалните им теории? Че горкият ни убиец някога в пубертета е бил свален от автобус, тъй като е нямал пари за билет и това преживяване оставило тъй дълбоки следи в чувствителната му душа, че…
Мартин Бек го прекъсна рязко.
— Гунвалд, не си остроумен.
Колберг му отправи бърз, учуден поглед и се обърка към Меландер:
— Е, Фредрик, какво откри в тая тухла?
Меландер изчегърта лулата си върху един лист, сгъна го и го хвърли в кошчето.
— Знаете, че подобни случаи в Швеция нямаме. Освен ако не се върнем много назад във времето, да речем, до касапницата в Норлунд — на парахода „Принц Карл“. Ето защо психолозите са се опирали главно на американски изследвания от последните десетилетия.
Меландер духна за проба в лулата си и като започна да я тъпче с тютюн, продължи:
— За разлика от нас, на американските психолози не им липсва материал за работа. Тук, в сборника, между другото пише и за Спек, бостънския удушвач, убил в Чикаго осем медицински сестри, за Уитман, който от една кула убил шестнадесет души и ранил много други, за Ърну, който за дванадесет минути застрелял в Ню Джърси тринадесет човека на улицата и за още някои, за които сигурно сте чели.
Той прелисти тетрадката.
— Масовите убийства, изглежда, са американски специалитет — отбеляза Гунвалд Ларшон.
— Да — потвърди Меландер. — Тук в сборника се посочват някои доста правдоподобни теории като обяснение на този факт.