Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Всички класи в обществото таят скрита омраза към полицията — отбеляза Меландер. — Нужен е само повод, за да се разрази.
— Тъй ли? — подхвърли Колберг равнодушно. — И на какво се дължи това?
— На факта, че полицията е едно необходимо зло — обясни Меландер. — Всички, включително и професионалните престъпници, знаят, че могат да изпаднат в положение, в което полицията би била единственото им спасение. Когато през нощта един крадец се събуди и чуе шум в мазето си какво прави той? Естествено звъни в полицията. Но когато такава опасност няма, повечето хора реагират със страх или ненавист, ако полицията по един или друг начин се намеси в техния живот или наруши спокойствието им.
— Значи, на всичко отгоре трябва да се чувствуваме и като необходимо зло — мрачно отбеляза Колберг.
Но Меландер невъзмутимо продължи.
— Същността на проблема, разбира се, лежи в парадоксалното противоречие, че сама по себе си професията на полицая изисква висша степен на интелигентност, както и изключителни психически, физически и морални качества, а с нищо не може да привлече хората, които притежават всичко това.
— Ти си ужасен! — възкликна Колберг.
Мартин Бек беше слушал тези приказки много пъти, поради което те вече слабо го забавляваха.
— Не може ли някъде другаде да водите социологическите си дискусии? — подхвърли той недоволно. — Опитвам се да мисля.
— За какво? — поиска да узнае Колберг, когато телефонът иззвъня.
— Да. Бек.
— Тук е Йелм. Как е, върви ли?
— Никак. Между нас казано.
— Успяхте ли вече да идентифицирате онзи мъж без лицето?
Мартин Бек познаваше Йелм отдавна и му имаше голямо доверие като специалист. А и не само той — някои го смятаха за най-добрия криминален техник в света. Но трябваше да се подхване както трябва.
— Не — отвърна Мартин Бек. — Изглежда, че никой не се е разтревожил от отсъствието му. И хората, които пратихме да разпитват за него, не донесоха нищо. — Пое дълбоко въздух и продължи: — Да не би да си открил нещо?
Самолюбието на Йелм трябваше да се гъделичка това всеки го знаеше.
— Да — отвърна той самодоволно. — Разгледахме тялото малко по-подробно. Опитахме да си изградим един по-точен образ, който да даде представа за живия човек. И мисля, че успяхме да му придадем известен характер.
Дали да кажа: наистина ли? — помисли си Мартин Бек.
— Наистина ли? — рече той.
— Да — отвърна Йелм очарован. — Резултатът е по-добър, отколкото очаквахме.
Сега пък какво да му пусна? Фантастично? Чудесно? А може би просто: хубаво? Или: прекрасно? Ще трябва по-често да се упражнявам на сбирките с приятелките на Инга, реши той.
— Браво! — рече Мартин Бек.
— Благодаря — отвърна Йелм възторжен.
— Няма защо. Ще ми разкажеш ли…
— Разбира се. Нали за това се обаждам. Първо огледахме зъбите му. Трудна работа. Доста са развалени. Но пломбите, които открихме, са немарливо направени. Не вярвам да са от шведски зъболекар. Засега само толкова мога да ти кажа за тях.
— И това е много — рече Мартин Бек.
— А сега за облеклото му. Костюмът е купен в някое от холивудските магазинчета — тук в Стокхолм. Както може би знаеш, те са три. Едно на Васагатан, едно на Йотагатан и едно на Санкт Ериксплан.
— Добре — отвърна Мартин Бек кратко.
Омръзна му да се преструва.
— Да — отвърна Йелм кисело, — и аз мисля така. И тъй, костюмът беше доста мръсен. Сигурен съм, че въобще не е виждал пране. Трябва да го е носил, кажи-речи, всеки ден доста дълго време.
— Колко дълго?
— Може би година.
— Открихте ли още нещо?
Йелм млъкна. Беше запазил най-хубавото за накрая и нарочно направи пауза.
— Да — най-после рече той. — В джобчето на сакото му открихме следи от хашиш, а няколко от песъчинките в десния джоб на панталона му бяха от разтрошени таблетки Прелюдин. Анализът на някои проби, взети при аутопсията, потвърждават, че мъжът е бил наркоман.
Нова умишлена пауза. Мартин Бек не каза нищо.
— Освен това е имал трипер — продължи Йелм. — Според лекаря в доста напреднал стадий.
Мартин Бек довърши бележките си, благодари и приключи разговора.
— Отдалеч намирисва на престъпния свят — обади се Колберг.
Беше стоял и подслушвал зад стола.
— Да — съгласи се Мартин Бек, — но отпечатъците от пръстите му ги няма в нашите картотеки.