Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
В четвъртък не се добраха до нищо ново.
Когато в четвъртък вечер Колберг се прибра в жилището си на Паландергатан, вече минаваше единадесет. Жена му четеше до лампиона. Беше облякла къс пеньоар и седеше със свити голи крака в креслото.
— Здравей — поздрави Колберг. — Как ти върви испанския?
— Хич го няма. Глупаво е да си въобразява човек, че може да се захване с нещо, когато има мъж полицай.
Вместо да отговори, Колберг се съблече и влезе в банята. Обръсна се и дълго стоя под душа, като се молеше някой ненормален съсед да не позвъни в полицията, за да се оплаче от шума. Сетне се върна в хола по хавлия и седна замислен срещу жена си.
— Отдавна не съм те виждала — каза тя, без да вдига очи. — Как върви работата?
— Зле.
— Неприятно. Чудно е как някой може да застреля девет души в един автобус, ей тъй, в центъра на града, а полицията да не е в състояние да предприеме нещо по-разумно от тия глупави акции срещу порнографията.
— Права си — отвърна Колберг. — Странно е.
— И други ли като теб не са се прибирали цели тридесет и шест часа?
— Сигурно.
Тя продължи да чете. Настъпи продължителна пауза. Може би десет или петнадесет минути той я наблюдава мълчаливо.
— Какво си ме зяпнал? — попита тя дяволито, все още без да го поглежда.
Колберг не отговори, а тя сякаш още по-задълбочено заби поглед в книгата. Имаше тъмни коси и кестеняви очи, правилни черти на лицето и гъсти вежди. Беше с четиринадесет години по-млада от него — неотдавна навърши двадесет и девет. Той винаги я намираше много красива. Най-после рече:
— Гун?
За пръв път откакто си бе дошъл, тя го погледна с лека усмивка и нескрит сластен блясък в очите.
— Да?
— Стани.
— Добре — съгласи се тя.
Прегъна ъгълчето на страницата, която четеше, затвори книгата и я постави върху страничната облегалка. Изправи се и застана пред него с отпуснати ръце и широко разкрачени голи крака. Погледна го настойчиво.
— Грозно — рече той.
— Аз ли?
— Не, дето подгъваш ъгълчетата на страниците.
— Книгата си е моя. Купих я с мои пари.
— Съблечи се — продължи той.
Тя вдигна ръка към гърдите си и бавно започна да се разкопчава. Сетне, все още без да откъсва поглед от него, разтвори тънкия памучен пеньоар и го остави да се свлече на пода.
— Обърни се — помоли Колберг.
Тя се завъртя.
— Красива си.
— Благодаря. Така ли ще стоя?
— Не, отпред си по-хубава.
— Ами!?
Тя се обърна и продължи да го гледа настойчиво.
— Можеш ли да стоиш на ръце?
— Някога, преди да те срещна, можех. Но оттогава не ми се е налагало. Да опитам ли?
— Не, няма нужда.
— Все пак ще опитам.
Пристъпи към стената, наведе се и с лекота опря краката си горе.
Колберг я гледаше замислен.
— Да постоя ли така?
— Не, няма нужда.
— Бих, постояла, ако ти харесва. Но след малко ще ми се завие свят. Нали ще ме покриеш с нещо като падна. С каквото намериш.
— Не, ставай.
Бавно и гъвкаво тя отново стъпи на пода и го погледна през рамо.
— А ако поискам да те снимам така. Какво би казала?
— Как? Гола?
— Да.
— С крака на стената?
— Да, примерно.
— Но ти дори нямаш фотоапарат.
— Е, да. Но това сега не е важно.
— Разбира се, че можеш, ако искаш. Можеш да правиш с мен каквото си поискаш. Казала съм ти го още преди две години.
Не й отговори.
— А какво ще правиш със снимките? — попита тя, все още застанала до стената.
— Точно в това е цялата работа.
Тя се обърна и пристъпи към него.
— Сега ми се ще и аз да попитам. Какво, по дяволите, става с теб? Ако случайно искаш да спиш с мен, то оттатък има прекрасно легло, ако ли пък не ти се ходи толкова далеч, може и тук, на китеника. Той е мек и хубав. Аз съм го правила.
— Сенстрьом имаше цяла пачка такива снимки в чекмеджето си.
— В службата?
— Да.
— И на кого?
— На приятелката си.
— На Оса?
— Да.
— Че какво толкова представлява тя?
— Не си права — възрази Колберг.
Тя го погледна недоволно.
— Въпросът е защо — добави той.
— Има ли някакво значение?
— Не знам и аз не мога да разбера.
— Може би е искал да си ги гледа?
— Същото каза и Мартин.
— Макар че би било далеч по-умно да се прибира и да си я гледа от време на време в къщи.
— Пък да ти кажа и Мартин не е чак толкова находчив. Виждам го например как се тревожи за нас.
— За нас? Че защо?
— Може би защото в петък вечерта излязох сам.
— А той не е ли женен?
— Тук нещо не е в ред — заключи Колберг. — Стенстрьом и тези снимки?
— Защо пък? Вие мъжете сте си такива. Хубава ли изглеждаше на снимките.