Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Може да е бил чужденец?
— Твърде е възможно — съгласи се Мартин Бек. — Но какво да правим с тия данни? Как да ги пуснем в печата?
— Не, не бива — намеси се Меландер. — Но можем да ги разпространим сред нашите информатори и познатите наркомани. Чрез отдела за наркотици и участъковите сътрудници.
— Хм, добре — съгласи се Мартин Бек.
Хващаме се за сламка, помисли той. Но какво друго ни остава? За последните денонощия полицията проведе две огромни акции в така наречения престъпен свят. И както се очакваше с мизерен резултат. Само най-затъналите и пропадналите не ги бяха усетили навреме. От близо сто и петдесетте заловени, повечето бяха чисти клинични случаи, които незабавно трябваше да се препратят по различните болници, ако, разбира се, имаше места.
Кабинетното разследване все още не даваше никакъв резултат, а хората, които поддържаха връзка с престъпния свят, твърдяха, че са убедени в искреността на информаторите.
И сигурно не се лъжеха. Едва ли някой имаше интерес да укрива този престъпник.
— Освен самия той — подхвърли Гунвалд Ларшон, който си падаше по излишните забележки.
Не им оставаше нищо друго, освен да се заловят с наличния материал. Да търсят оръжието и да продължат да разпитват всички, които са били свързани с жертвите. Сега вече тези „интервюта“ се провеждаха от новото попълнение — Монсон и един първи помощник-инспектор от Сундсвал на име Нурдин. А Гунар Алберг не можа да се откъсне от службата си, но сега това вече нямаше значение, тъй като всички, малко или много, бяха убедени, че въпросните разпити няма да доведат до нищо.
Часовете се нижеха безрезултатно. Ден след ден, седмица, сетне още една. И отново беше понеделник. Четвърти декември, имен ден за всички, наречени Барбру. Времето беше студено и ветровито, а коледната надпревара се разгаряше усилено.
Пристигналите подкрепления се умърлушиха и вече мечтаеха да се върнат у дома, Монсон — при мекия климат на южна Швеция, а Нурдин — при чистата и здрава северна зима. И двамата не бяха свикнали с големия град и не се чувствуваха добре в Стокхолм. Много неща просто им лазеха по нервите, най-вече напрежението, блъсканицата и нелюбезността на хората. А като полицаи се дразнеха от мръсотията и широко разпространената дребна престъпност.
— Момчета, направо не разбирам как издържате в този град! — възкликна Нурдин.
Беше набит, плешив мъж, с гъсти вежди и присвити кафяви очи.
— Тук сме родени — обясни Колберг — и не познаваме друг живот.
— Току-що пристигам с метрото — продължи Нурдин. — Само между Алвик и Фридхемсплан видях поне петнадесет човека, които у нас в Сундсвал полицията незабавно щеше да арестува.
— Нямаме достатъчно хора — каза Мартин Бек.
— Да, знам, но…
— Какво „но“?
— Давате ли си сметка, че хората тук са наплашени? Най-обикновени, добри хора, пък ако ги попиташ за пътя или недай си боже помолиш за огънче, ще побегнат. Тях просто ги е страх. Чувствуват се несигурни.
— Че кой ли се чувствува сигурен? — намеси се Колберг.
— Да — отвърна Нурдин. — Поне в нормални случаи. Но сигурно и аз скоро ще стана като тях. Имате ли нещо за мен?
— Да, получихме едно загадъчно сведение — отвърна Меландер.
— За кого?
— За неидентифицирания мъж от автобуса. Някаква жена от Хегерстен се обади и съобщи, че до тях имало гараж, който бил сборище на чужденци.
— Е, и?
— Вдигали голяма гюрултия. Е, тя, разбира се, не го каза точно така. Думата й беше „шумно“. И сред най-шумните бил някакъв нисък, мургав мъж, към тридесет и петте. Дрехите му напомняли малко описанието от вестниците, твърдеше тя, и от известно време никакъв не се мяркал.
— Че то има десетки хиляди хора с подобни дрехи — обади се Нурдин скептично.
— Да — съгласи се Меландер, — прав си. И съм почти сигурен, че това сведение няма да ни послужи. Всичко е толкова мътно, че надали има какво да се проверява. Пък и жената ми се стори доста несигурна в думите си. Но ако нямаш какво друго да правиш в момента…
Той не се доизказа. Надраска името и адреса върху един лист от бележника си и го откъсна. Телефонът иззвъня и докато вдигаше слушалката, му го подаде.
— Заповядай.
— Че то не се чете — възкликна Нурдин.
Меландер имаше разкривен и меко казано, трудноразбираем почерк. Всъщност само за външни хора беше нечетлив. Колберг взе написаното и го погледна.
— Клинообразно писмо — заключи той. — Или може би староеврейско. Вероятно Фредрик е авторът на пергаментите от Мъртво море, макар че не притежава толкова чувство за хумор. Аз впрочем съм първият му тълкувател.