Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Мислиш, че съм способна да направя това толкова бързо?
— Би могла.
— Не искам да повярвам. — Тя се отпусна тежко на стола. — Ти няма да ме защитиш.
Хари помълча.
— Не, няма. Не покровителствам любимците си.
Лита усети как й прилошава и започва да й се гади. Беше толкова нечестно! Това бяха парите й за инвестиции, парите, с които щеше да се измъкне от бясната надпревара. Шансът й да накара Боб Доун да я забележи, да я издигне едно ниво над останалите. Може би дори да получи партньорско място. А сега единственият човек, на когото вярваше, я предаваше.
— Разбирам. — Тя взе макета си и излезе от стаята, без дори да затвори вратата.
Кабинетът на Пийт Бесъл се намираше на етажа на Лита, в другия край на коридора. Тя мина покрай Джанис, която работеше на бюрото си, без да й обърне внимание, и продължи към Кати Доналдс, изрусената и с оранжев тен — заради прекаления престой в солариума — секретарка на Пийт.
— Вътре ли е? — рязко попита Лита.
— Да. Ще проверя дали може да ви приеме веднага, госпожице Моралес — любезно изрече Кати.
— Може — отвърна Лита и нахълта в кабинета, без да й обръща повече внимание.
Пийт говореше по телефона, но прекъсна разговора си и затвори.
— Лита, каква мила изненада! — самодоволно подхвана той. Пресегна се и затвори вратата зад гърба й, за да не ги чува Кати. — Какво носиш тук? О, копие на моята реклама. Надяваш се да почерпиш вдъхновение ли?
— Стига празни приказки, Пийт! И двамата знаем какво си направил.
— Да. Спечелих конкурса. Парите наистина ще ми дойдат добре.
— Пийт, ти си влязъл в кабинета ми, видял си проекта ми и си го копирал.
Бесъл доближи лицето си до нейното, присвивайки очи.
— Ще ти дам малък съвет, сладурано. Недей да разпространяваш клевети, които само те правят смешна в очите на другите. Боб Доун получи проекта ми вчера и не очаквай Хари Вайс да ти помогне. Дадох му копие в присъствието на секретарката му. Така че приятелчето ти няма да може да те измъкне този път. — Забеляза израза на лицето й и се ухили. — Вече си била при него, нали? И той ти е казал да се оправяш сама. Знаеш ли какво? Вземам си думите обратно. Разправяй каквото си щеш. Никой няма да ти повярва. Сигурно най-сетне ще уволнят сладкото ти дупе. Тогава може би ще ти позволя да се върнеш тук и да ми правиш кафе. Но ще трябва да носиш по-къса пола.
— Върви на майната си, Пийт!
— Предпочитам да съм в твоята компания. Трябва да знаеш, че си губиш времето като търговски мениджър, Лита. Такава страстна мацка като теб.
Обзе я толкова силен гняв, че цялото й тяло потрепери.
— Харесва ми, когато правиш така — лаконично отбеляза Пийт. — Гърдите ти се поклащат.
— Ще ти го върна! Долен подлец.
— О, да. Мно-о-ого ме е страх. — Той се наведе над нея, отвори вратата и продължи с престорено весел глас: — Радвам се, че се видяхме. Благодаря ти, че намина.
Лита се стегна, изправи се и излезе от кабинета му. Обзе я странно спокойствие. Върна се в собствения си офис, мина покрай изнервената Джанис и затвори вратата. Прекара остатъка от сутринта в разтребване на кабинета си. Имаше няколко талисмана, чанта с грим, няколко папки с недовършени проекти, които скъса и изхвърли. Почисти методично цялата стая, както бе направила с кабинета на шефа си преди повече от година. Всичко бе подредено и чисто до блясък. После излезе.
— Джанис, можеш да си вземеш почивка до края на деня.
— Защо?
— Няма да имам нужда от теб днес — отвърна Лита.
Без да обръща повече внимание на притеснената си секретарка, тя слезе с асансьора и влезе направо в кабинета на Хари.
Вайс вдигна поглед и въздъхна тежко:
— Виж, Лита, вече взех решение. Този път не мога да ти помогна. Няма да кажа на Боб Доун, че идеята за рекламната кампания е била твоя.
— Не се налага да го правиш. Напускам.
Хари попита, сякаш не е чул добре:
— Какво?
— Надявам се, че ще повишиш Джанис, Хари. Тя го заслужава, защото е талантлива. Поне е най-добрата секретарка в тази проклета компания.
— Стори ми се, че каза „напускам“.
— Така е. — Лита го погледна и в очите й се четеше дива ярост. Хари не я бе подкрепил и това бе най-ужасното нещо в кариерата й. По-ужасно дори от загубата на парите й заради измамата на Рупърт. — Сбогом.
Завъртя се на пети и излезе. Не искаше дори да стисне ръката му.
Двадесет и четвърта глава
Лита излезе от сградата на „Дохъни“ на Мадисън Авеню. Денят навън бе прекрасен, но тя махна на едно такси. Не искаше да вижда никого от агенцията. Мразеше ги всичките.