Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лита чакаше на мястото си, но вътрешно кипеше. Тук бе толкова тихо, всичко изглеждаше толкова благоприлично и спокойно, че другата жена навярно можеше да чуе биенето на сърцето й.
Госпожа Хигинс влезе в кабинета на шефката си и главната секретарка се появи само след миг. Тогава госпожа Хигинс се запъти към кухнята. „Не иска да става свидетел на сцената“, помисли си Лита. Това й напомни за Рупърт. Тя се намръщи.
— Господин Доун приема само посетители, които имат уговорена среща, госпожице Моралес. Бих ли могла аз да изясня въпроса?
Лита изгледа госпожица Нона, която бе на около трийсет и пет и доста по-привлекателна от госпожа Хигинс. „Сигурно затова Доун я държи по-близо до кабинета си“, цинично си помисли тя. Нона я оглеждаше с недобре прикрита враждебност.
— Желая да се срещна с господин Доун. Вероятно можете да го попитате дали ще направи изключение.
— Не мога да сторя това.
— И защо?
— Защото той не е тук — тържествуващо отвърна Нона. — И няма да се върне още два дни. В командировка е в Канада.
— По дяволите! — изсъска Лита.
— Моля?
Лита се опомни.
— Съжалявам. Въпросът е спешен. Трябва да уведомя господин Доун, че не може да приеме един от пробните макети в конкурса за рекламата на „Харис“. Знаете ли за какво става дума?
— Разбира се. — Нона махна към кабинета си. — Вече имам три. Чакат го да ги види.
Сърцето на Лита направо щеше да изскочи от гърдите.
— Един от тях да не би да е на Пийт Бесъл?
— Мисля, че да.
— Не можете да му го предадете! — Лита всеки момент щеше да закрещи.
Нона изобщо не трепна:
— И защо?
— Защото… — Тя вече не успяваше да контролира гнева си. — Идеята е моя!
— Просто не знам как е станало — недоумяваше Джанис и нервно кършеше ръце.
— Аз знам. Не заключихме вратата на кабинета ми.
— Ужасно съжалявам, госпожице Моралес…
— Джанис — Лита въздъхна отчаяно, — аз не те обвинявам и няма защо да се връщаш на „госпожице Моралес“. Няма да те уволня.
— О! — промълви Джанис. Лицето й бе посивяло.
— Онзи негодник е ровил в кабинета ми… Не мога да повярвам, че е направил такова нещо.
Джанис все още кършеше ръце.
— Но аз съм виновна. Казах на секретарката му, че ти имаш най-страхотната идея на света. Бях се ядосала, че тя се хвали как господин Бесъл вече бил уредил всичко. Аз й казах, че дори няма да има конкурс.
— Каза ли й да дойде тук и да открадне идеята?
— Разбира се, че не.
— Значи не си виновна. — Лита кипеше от гняв. — Онази кучка на горния етаж не иска да направи нищо по въпроса. Даже ми заяви, че това бил първият представен проект.
— Предполагам, че няма начин и на него да му е хрумнала същата идея, нали?
— Абсолютно никакъв — отвърна категорично Лита. — Пийт е добър, не го отричам. Но не разбира от пазара на домакински стоки. Винаги използва двайсетгодишни модели, за да продава разни неща на заети майки. — Тя ядно смачка лист хартия в ръката си и го метна към коша. Не улучи. — Мамка му!
— Нали няма да им позволиш да се измъкнат?
— Аз ли? По дяволите, не! — Лита се изправи и взе макета си.
— Къде отиваш? — попита, озадачена, Джанис.
— Ти само дръж фронта. Веднага се връщам — обеща тя.
Отиваше при Хари. Той й вярваше. Щеше да оправи всичко.
— Лита, това е плагиатство. Не разбирам.
Хари свали малките си кръгли очила и внимателно ги избърса. Сложи ги пак, но макетът отново изглеждаше същият. Пълно копие на работата на Бесъл.
— Много си прав. Но той копира мен. Аз измислих това преди два дни.
— И си му го показала.
— Не…
— Тогава си го обсъдила с него. Казала си му каква е темата.
— Не…
— Стига, Лита! — Хари я гледаше скептично и това я влудяваше.
— Стига? Стига? — Тя бе скочила на крака и крещеше. Сюзън я зяпаше отвън, но на нея не й пукаше. — Хари, моята секретарка казала на неговата, че имам страхотна идея. А после отидохме да обядваме и не заключихме вратата.
— Лита, не разсъждаваш логично. Защо един голям талант като Пийт Бесъл ще се промъкне тайно в кабинета ти и ще копира работата ти?
— Или той го е направил, или аз. — Тя махна гневно към собствения си колаж.
— Ако идеята ти е хрумнала вчера, защо не ми го предаде тогава? Защо си чакала? Ако е стоял готов в кабинета ти, защо не го качи при Боб Доун? Няма никакъв смисъл.
— По дяволите, не знам. Бях заета с „Ламур“. Не мислех, че има за какво да се бърза. — Лита гневно изгледа Хари. — Да не искаш да кажеш, че не ми вярваш?
— Какво мисля аз е без значение. Нямаш никакви доказателства, Лита. Напротив, ако нещата стигнат дотам, Пийт може да докаже, че ти си видяла работата му и си я копирала. Аз ти я показах.