Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Триумвирите бързо сложиха край на колебанията й като начело на хиляден конен отряд я отвлякоха насила заедно със сина й. Катерина Медичи се разплака от ярост, но волю-неволю трябваше да се настани в Лувър, превръщайки се в пленница на фанатизираното гражданство и в предводител, макар и само на думи, на католическата партия.
На 13 юли 1562 година Парижкият върховен съд обяви протестантите извън закона. Отсега нататък и на територията на цялото кралство се разрешаваше на гражданите и крепостните да се въоръжават и да изтребват реформистите, без при това да бъдат подвеждани под отговорност, преследвани или притеснявани по какъвто и да било начин от закона.
Това разрешение, даващо право на половината кралство да избие другата половина, потресе до дън душа побратимите. Те започнаха да се опасяват и от най-лошото, особено когато Монлюк завладя замъка на първородния Комон, Франсоа, и настани там гарнизон под командуването на господин Дьо Бюри.
Сетне Монлюк се отправи към Клерак, но като не намери там Жофроа дьо Комон, с когото инак с удоволствие би се погаврил, дълго умува дали да не избеси монасите-вероотетъпници, дордето в крайна сметка алчността надделя над благочестието му и се задоволи да им поиска трийсет хиляди екю откуп. След това потегли за Перигор, където имаше стари сметки за разчистване е барон Дьо Бирон, провинил се в очите му в укривателство на размирни хугеноти, и на бърза ръка опустоши владенията му. Сега Монлюк разполагаше с три хиляди испански пехотинци и макар че Регентката го бе подканила да подсили с отряда си армията, която Гиз набираше в Париж, той се беше позовал на необходимостта да се умиротвори Гиен, за да не й се подчини. В Париж, под заповедите на Гиз, той би бил нищо, докато тук господстваше самовластно, отдавайки се на двете, си най-големи удоволствия: да беси и да трупа пари.
Когато Монлюк остави наместничеството в Гиен, сандъците му бяха натежали в повече с триста хиляди екю, а колкото до избесените, които бе оставил подире си, той с лукав цинизъм се оправда в своите „Коментари“, като писа: „Потребностите на войната изискват от нас пряко волята ни да не зачитаме човешкия живот повече от този на кокошката.“
Не бих могъл да кажа, че дори и след обявяването им извън закона позициите на хугенотите в южните ни провинции отслабнаха. Но под предводителството на рояк авантюристично настроени главатарчета те започнаха да прахосват силите си в нескончаема поредица от нападения срещу градове и села, които обаче понамирисваха повече на пладнешки грабеж или отмъщение, отколкото на действия в духа на Калвин. Много скоро печален пример за това видяхме съвсем близо до Мепеш.
Когато съседите ни хугеноти в Монтиняк превзеха местния замък, те обесиха Ла Шилоди, който го отбраняваше, опустошиха църквата, отдавайки все пак дължимото внимание на съдържанието й, след което предвождащият ги Арно дьо Борд изиска от примрелите от страх католици баснословен откуп. И тъй като Монтиняк беше само на няколко левги от Таниес и Маркаис, Машата силно се разтревожи от плъзналите в началото на август слухове, които сочеха църквите му и самия него като следващите жертви на Арно дьо Борд.
С шапка в ръка, той дойде смирено да сподели тревогите си с побратимството.
— Господин кюре — му рече баща ми, — ако искате онез от Монтиняк да не съсипят църквите ви, по-добре сам ги опразнете. Вдигнете мебелите, свещниците, потирите, светите икони, че и всичко друго и ги откарайте в Сарлатската епископия.
— Да, но ще ли ги видя отново? — промълви Машата, свеждайки поглед. — Че то на епископията са й доста длъжки зъбите.
— Поверете ги тогаз на прокурора — усмихна се Жан дьо Сиорак. — Господин Дьо ла Порт е човек изключително почтен.
— Така е, но не разполагам нито е каруци, за да ги прекарам дотам, нито пък с хора, за да ги увардя по пътя.
— Мепеш ще ви даде и каруци, и коне, и охрана! — успокои го баща ми, което не се понрави особено на Совтер, макар в действителност никак да не одобряваше безчинствата на Арно дьо Борд.
Машата последва съвета на баща ми и едва бе приключил с пренасянето, когато в Таниес се появи един от заместниците на Арно дьо Борд, придружен от неколцина конници. Жан дьо Сиорак незабавно тръгна да се срещне с него, следван по петите от нашите войници. Батифол, така се казваше заместникът на Дьо Борд, беше в пълно бойно снаряжение, с морион и гръдник, като освен всичко носеше, и наистина ужасяващи мустаци, по-внушителни и по-наежени дори от Кабюсовите. При вида на оголената църква Батифол изпадна в ярост.