Величието на Франция

Баща ми, който беше воювал под заповедите, му при Кале и го обичаше и ценеше въпреки католическото му рвение (не лишено впрочем от известно тщеславие), често заявяваше, че ако подстрекателите и от двете страни не бяха докарали нещата във Вази до такъв край, то дукът несъмнено щял да се задоволи само сурово да смъмри „поданиците“ си, задето нарушавали Януарския едикт, и нищо повече. Но в действителност, твърдеше той, в първия момент обстоятелствата заставили Франсоа дьо Гиз, а сетне се оказал безпомощен и пред последствията.

Каорското клане бе взело повече жертви, отколкото това във Вази. Но кой бе там виновникът? Един престарял игумен, насъскал най-озлобените сред тълпата! И на едните, и на другите затворът и бесилото бяха отдали заслуженото. Клането във Вази обаче беше предвождал велможа, по-могъщ дори от краля на Франция. Гиз бе посял смърт и за това никой не можеше да му дири сметка, освен равен нему по ранг и съсловие, и то с оръжие в ръка. Конде отлично проумяваше това и веднага започна да набира войска.

Давайки си ясно сметка, че от случилото се славата му нищо не печели, Гиз се завърна в Париж твърде неспокоен. Вестта за клането го бе изпреварила, тъй че голямо бе удивлението му от възторжения прием, оказан му в екзалтираната от католическите свещеници столица. При появата в Сите94 на героя (цял в тъмночервен сатен, открояващ се ярко върху черната козина на испанския му жребец) стеклите се отвред парижани тъй оглушително ревнаха „Вази! Вази!“, сякаш там дукът бе удържал най-бляскавата си победа. Девойки и матрони задъхано се блъскаха току под копитата на коня му и с разтуптяно сърце съзерцаваха красивия червен архангел, който бе вдигнал поразяващия меч на светата църква срещу еретиците.

Устройваха на Гиз триумф подир триумф. В родовия му дворец го очакваше градоначалникът, заобиколен от висшите магистрати, който му предложи не само двайсет хиляди души войска, но и два милиона в злато, ще рече — повече, отколкото заможните парижани буржоа бяха отпуснали на Анри II за войната му срещу Испания. Тези дарения, както поясни градоначалникът, му се предоставяли, за да умиротвори кралството, с една дума, за да го хвърли в ужаса на една братоубийствена война.

За по-малко от месец пожарът, пламнал във Вази, обхвана цялото кралство. В Санс един богобоязливец якобинец95 насъска стеклата се там на поклонение тълпа срещу протестантите, които по-напред бяха пребити от бой, а сетне заклани и хвърлени в Йон. В Тур двеста хугеноти бяха свързани заедно, бити до припадък и завлечени в Лоар. В Анжер дук Дьо Монпансие заповяда да бъдат обесени, обезглавени или изтезавани до смърт всички реформисти, които успя да залови. В Жиронд същия този ден Монлюк, който чакаше само пример от Севера, за да се развилнее, обеси на градското тържище седемдесетима от нашите.

Протестантите навсякъде оказваха съпротива. С оръжие в ръка те завзеха Анжер, Тур, Блоа, Лион и Орлеан. От Фонтенбло Регентката виждаше как тронът на сина й, Шарл IX, безпомощно се люшка между двете враждуващи партии, без обаче да има нито желание, нито пък възможност да вземе страна.