И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Да, взеха правилното решение. Но на небосклона се появи буреносен облак. Малък, мимолетен, но все пак помрачи синевата.
Завръщането в някогашния семеен дом сякаш възкреси спомените за Сара — сръчната домакиня, страстната колекционерка на художествени творби и бизнес дама. Изпепеляваща и страстна любовница. Смела плувкиня, понесла се върху гребена на вълните. Не и последния път край Ла Хола, когато морето я изхвърли на брега безчувствена, с отворени очи и вкочанено тяло.
Сърцето на Хокън заби учестено.
Сара… Представи си буйните й руси коси, тясното лице с най-изразителните женски очи, които бе виждал.
Най-изразителните… и най-предизвикателните.
Той пое дълбоко дъх и прогони призраците от миналото.
— Искаш ли помощ за завесите? — попита Лили.
Жена му ги пусна на земята и се приближи, взе ръката му и я положи върху сърцето си. Целуна го.
Усмихна му се и се запъти пак към прозорците.
Хокън сглоби масичката от стъкло и хром и я избута пред дивана.
— Скъпа?
Лили се взираше напрегнато през прозореца.
— Какво има?
— Някой стои отвън.
— В задния двор ли?
— Не знам дали е в нашия двор. От другата страна на живия плет е.
— Значи определено не е в нашия двор.
По централното крайбрежия на Калифорния всяка педя земя струваше прескъпо.
— Стои и гледа насам.
— Сигурно се чуди що за птици са новите съседи — рокендрол група или наркомани.
Лили се спусна по стълбата.
— Много странно изглежда, скъпи. Малко ме достраша.
Хокън се приближи и погледна през прозореца. Отдолу не се виждаше много добре, но ясно различи, че някой наднича през храстите. Носеше сива дреха с вдигната качулка.
— Навярно е хлапето на съседите. Любопитства. Проверява дали имаме деца на неговата възраст.
Лили мълчеше. Застиналото тяло и присвитите очи, обкръжени от ореол руса коса, издаваха безпокойство.
Време беше рицарят да се прояви.
Хокън отиде в кухнята и отвори задната врата. Посетителят беше изчезнал.
Хокън пристъпи, но викът на жена му го спря:
— Скъпи!
Притеснен, той се обърна и влезе в къщата.
От стълбата Лили му посочи другия прозорец. Непознатият се беше преместил отстрани — този път определено в техния двор, макар и полузакрит от растенията.
— По дяволите? Кой е този?
Погледна към телефона, но реши да не набира 911. Ами ако наистина е съседът или детето му? Ще си развалят отношенията от самото начало?
Надзърна през прозореца, но човекът беше изчезнал.
Лили слезе от стълбата.
— Сякаш потъна вдън земя. Къде отиде?
— Нямам представа.
Огледаха двора.
Нямаше и следа от него.
Изчезването му беше още по-озадачаващо.
— Мисля, че трябва…
Думите на Хокън замряха в гърлото.
— Пистолет! — извика Лили. — Има пистолет, Дон!
Жена му се взираше през прозореца.
Хокън грабна телефона и изкрещя:
— Вратата! Заключи я!
Тя се втурна натам.
Твърде късно.
Вратата зейна.
Лили изпищя. Доналд я събори на пода и я закри с тялото си — благороден, но несъмнено безполезен опит да спаси живота й.
27.
Асове на опера… та
Сам в кабинета на Катрин, Джонатан Боулинг сновеше из компютъра на Травис, търсейки трескаво смисъла на кода.
Асове на опера… та.
Беше напрегнат, пишеше бързо и си мислеше, че ако беше тук, експертът по кинесика Данс веднага щеше да разтълкува по позата и вторачените му очи, че хищникът надушва плячката.
Беше на крачка от нея.
Данс и останалите не бяха тук, заети с поставянето на засади за Травис. Боулинг остана в кабинета й. Намери разковничето и сега търсеше още информация, която да му подскаже кода.
Асове на опера… та…
Какво означаваше това?
Всички компютри са свърталища на призраци. Хард драйвът им е като лабиринт от тайни проходи и тунели, водещи все по-навътре към дълбините на електронната памет. Възможно е — но не особено лесно — духовете на миналото да бъдат пропъдени от мрачните зали, но обикновено късчета информация, която сме създали или получили, остават да се скитат там завинаги — невидими и разпръснати.