И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— А компютърната следа? Какво става с нея?
— Нямаме късмет — отвърна Ти Джей. — От компанията не се обаждат. Подготвихме молба за международна съдебна заповед.
— Великолепно — смръщи се началникът на Бюрото.
— Къде е сървърът?
— В Швеция.
— Е, по-добри са от румънците — констатира Овърби, — но ще чакаме най-малко месец. Подайте молбата да си запазим гърбовете, но не разчитайте на нея.
— Да, сър.
Шефът се запъти енергично към вратата, измъквайки телефона от джоба си.
Данс последва примера му и извика Рей Каранео и Албърт Стемпъл да дойдат в кабинета.
— Омръзна ми да чакам — обяви, когато всички се събраха. — Искам да подберем пет или шест потенциални жертви — авторите на най-злобните коментари за Травис и най-яростните привърженици на Чилтън. Ще ги изведем от района и ще поставим къщите или апартаментите им под наблюдение. Набелязал е нова мишена и появи ли се, искам да го изненадаме много неприятно. Да се захващаме!
26.
— Как се справя той? — попита Лили Хокън съпруга си Доналд.
— Джеймс? Не говори много, но сигурно му е трудно. И на Патриша. Няма как иначе.
Бяха в дневната в новата им къща в Монтерей.
Разопаковане, разопаковане и пак разопаковане…
Крехката блондинка стоеше в средата на стаята и с ръце на кръста се взираше в двете найлонови торби с пердета.
— Как мислиш?
Умът му витаеше другаде и в момента завесите бяха последната му грижа, но съпругата му — от девет месеца и три дни — беше поела по-голямата част от отговорностите около преместването от Сан Диего, та остави инструментите, с които се мъчеше да сглоби масичката за кафе, и огледа платовете: червено и ръждивокафяво.
— Лявата торба — каза несигурно, готов на мига да промени мнението си, ако усети, че не е улучил.
Очевидно обаче беше успял да налучка.
— И аз ги предпочитам — каза Лили. — Полицаите са поставили охрана пред къщата му? Смятат, че момчето ще го нападне?
Хокън продължи със сглобяването. „Икея“. Дизайнерите им сигурно до един са гениални.
— Той не смята така. Знаеш го Джим. Дори и да смяташе, нямаше да си плюе на петите.
После си даде сметка, че жена му всъщност изобщо не познава Джим; още не бяха се срещали. Имаше представа само от това, което й беше разказвал за приятеля си.
Както той самият познаваше много аспекти от живота й от споделеното и от премълчаното. Такива бяха обстоятелствата — бракът беше втори и за двамата. Той беше преживял смъртта на съпругата си, тя — тежък развод. Запознаха ги приятели. Започнаха да излизат. Отначало бяха предпазливи, после едновременно осъзнаха колко жадуват за близост и обич. Хокън не вярваше, че ще се ожени повторно, но след половин година й поиска ръката на покрива на крайбрежен бар в Сан Диего. Така и не успя да измисли по-подходящо място.
Лили обаче описа преживяването като най-романтичното събитие в живота й. Помогна й големият пръстен с диамант, завързан за панделка около гърлото на бутилка шампанско.
И ето ги тук — готови да започнат нов живот в Монтерей.
Доналд Хокън се замисли за връзката им. Беше щастлив като влюбен юноша. Приятелите го предупреждаваха, че вторият брак след загубата на партньора ще бъде съвсем различен, понеже тъгата го е променила напълно. Няма да е способен да изживее някогашното свежо, всеобземащо чувство. С втората съпруга ще се подкрепят, ще има моменти и на изпепеляваща страст. Но отношенията им ще бъдат основно приятелски.
Нищо подобно.
Чувстваше се на седмото небе.
Сара беше красива, огнена жена. Привличаше го неустоимо.
Но и към Лили изпитваше силни чувства.
Най-сетне можеше да си го признае — сексът с Лили беше по-приятен, по-спокоен. Сара беше, меко казано, твърде чувствена. (Спомените го накараха да се усмихне.)
Почуди се как Лили ще възприеме Пат и Джеймс. Хокън й беше разказвал колко близки приятели бяха, колко често се срещаха. Ходеха заедно на училищните и спортните тържества на децата, на партита, пикници… Забелязах как усмивката на Лили леко помръкна, когато споделяше тези спомени. Успокои я, че и той самият ще трябва да опознава наново Джим Чилтън. Беше толкова потиснат след смъртта на Сара, че се отчужди от почти всичките си приятели.
Но сега се връщаше към живота. С Лили щяха да подготвят къщата и да приберат децата, отседнали при родителите му в Енсинитас. И ще се приобщят към приятната атмосфера на полуострова. Ще се сближи отново с най-добрия си приятел Джим Чилтън, ще посещава пак местния клуб, ще се обади на всички познати.