И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Но Боулинг ги беше свалил и принтирал.
„Мъртви сте“
„До 1“
И рисунките.
Особено втората.
Това съм аз…
— Има възможност да проследим откъде са изпратени — каза Джон Боулинг и сбърчи чело. — Но само ако Чилтън съдейства.
— Подсказват ли ни нещо рисунката на Кетцал или кодовете и цифрите?
Боулинг обясни, че са предимно символи от играта, отбелязани отдавна. Дори и факирът на загадките обаче не можеше да открие разковничето сред странните отметки.
Останалите в стаята старателно отбягваха да коментират, че намушканата жена на втората картина прилича на Катрин Данс.
Тя тъкмо се канеше да се обади на блогъра, когато телефонът й иззвъня. Данс се изсмя звучно и натисна бутона:
— Да, господин Чилтън?
Боулинг я изгледа насмешливо.
— Не знам дали сте видели…
— Видяхме.
— Някой е проникнал в блога ви.
— Сървърът е добре защитен. Момчето явно е умно.
След кратко мълчание Чилтън продължи:
— Исках да ви уведомя, че се опитахме да проследим хакера. Използва прокси сайт в Скандинавия. Позвъних на неколцина приятели. Знаят компанията. Имам името и адреса. И телефонния номер. Край Стокхолм е.
— Ще ни съдействат ли?
— Прокси сървърите обикновено искат съдебна заповед. Затова ги използват.
Международните съдебни разпореждания бяха процедурен кошмар. И на всичкото отгоре се изпълняваха най-рано три седмици след издаването им. Понякога чуждестранните власти напълно ги пренебрегваха. Но все пак беше по-добре от нищо.
— Дай ми данните. Ще опитам.
Чилтън й продиктува адреса и телефона.
— Оценявам съдействието ви.
— Има и друго.
— Какво?
— В блога ли си в момента?
— Мога да вляза.
— Прочети какво написах току-що.
Погледът й попадна първо върху учудващо смирено извинение към читателите. После видя следното:
„Отворено писмо до Травис Бригам
Това е лична молба, Травис. Понеже името ти вече не е тайна, надявам се не възразяваш, че го използвам.
Работата ми е да съобщавам новините, да задавам въпроси, а не да реагирам емоционално на историите, които оповестявам. Но сега съм въвлечен лично.
Моля те, Травис, достатъчно неприятности изживяхме. Не усложнявай нещата. Не е късно да сложиш край на ужасната ситуация. Помисли за семейството си, за бъдещето си. Моля те… обади се в полицията. Предай се. Много хора искат да ти помогнат.“
— Умен ход, Джеймс — похвали го Данс. — Травис може да се обърне към теб да му помогнеш да се свърже с полицията.
— И замразих рубриката. Край на коментарите. — Той помълча. — Онази рисунка… беше ужасна.
Добре дошъл в реалния свят, Чилтън.
Данс му благодари и изчете най-новите — и очевидно последните — коментари в рубриката „Крайпътни кръстове“. Някои явно бяха публикувани от чужденци, но тя отново се запита дали няма да й помогнат да намери Травис или да предугади следващите му ходове. Но лаконичните послания не й разкриха разковничето.
Затвори блога и предаде на Ти Джей и Боулинг какво е написал Чилтън.
Боулинг не беше убеден, че ще има ефект — според него момчето вече не се поддаваше на разумни доводи.
— Но да се надяваме все пак.
Данс разпредели задачите за деня. Ти Джей се оттегли на стола си пред масичката за кафе да се свърже със скандинавския прокси сървър, а Боулинг — към своя ъгъл да издирва адресите на потенциални жертви от всички рубрики в блога. Вече беше идентифицирал още тринайсет.
Чарлс Овърби — в син костюм а ла изпечен политик и бяла риза — влезе в кабинета на Данс.
— Привет, Катрин… вярно ли е, че момчето пише заплахи в интернет?
— Да, Чарлс. Опитваме се да открием откъде е пробило блога.
— Вече ми звъняха шестима репортери. А някои са открили домашния ми телефон… Отклоних въпросите, но повече не мога да чакам. След двайсет минути ще дам пресконференция. Какво да им кажа?
— Че разследването продължава. За издирването ни изпратиха подкрепление от Сан Бенито. Граждани сигнализират, че са забелязали Травис, но засега нищо не е потвърдено.
— И Хамилтън ми се обади. Много е разтревожен.
Хамилтън от Сакраменто — другият й познайник със стрелкащи се очи и розови бузи.
Агент Овърби явно беше прекарал вълнуващо сутринта.