И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Така! — каза Данс и се обърна на другата страна. — Патси!
Ретривърът спря да похърква, събуди се и надигна глава от възглавницата.
— На пода! — изкомандва тя.
Кучето се изправи, прецени, че не го очаква угощение или игра с топка, и скочи долу върху парцаливото одеяло — постелята, която деляха с Дилан.
Данс остана сама в леглото.
Джон Боулинг… Реши, че няма какво толкова да го мисли.
Поне не още.
Във всеки случай в същия момент потокът от мисли бе прекъснат от жуженето на телефона върху нощното шкафче точно до пистолета.
Данс запали лампата, сложи си очилата, видя изписаното на екрана име и се засмя.
— Здрасти, Джон.
— Здрасти, Катрин. Съжалявам, че те безпокоя толкова късно.
— Няма нищо. Не бях заспала. Какво има? Страйкър?
— Не. Но трябва да видиш нещо. В блога. Влез в „Чилтън Рипорт“.
Данс стоеше в ярко осветената дневна, а кучетата лежаха на паркета, върху който се отразяваха ивици лунна светлина и отблясъци от уличните лампи. Глокът притискаше гърба й, тежкото дуло се впиваше под широкия ластик на късите й панталони.
Компютърът най-сетне приключи с безкрайното зареждане.
— Давай.
— Прегледай последния коментар в блога — заръча й Джон Боулинг.
— Какво? — примигна изненадано Данс.
— Травис е блокирал „Чилтън Рипорт“.
— Как?
— Тийнейджър е, ето как — засмя се студено професорът.
Данс потрепери при вида на съобщението, което Травис бе отпечатал в началото на страницата. Вляво от датата — 27 юни — имаше грубовата рисунка на създанието Кетцал от „Дименшън Куест“. Около зловещото лице със зашита кървава уста бяха разхвърлени цифри и думи. Под него беше надписът с огромни, удебелени букви — по-плашещ от картината.
Ще ви довърша!
Аз=поведа, вие=провал!!
Мъртви сте!
До 1!
От ТрависОК
За това не й трябваше преводач.
Отдолу имаше още една рисунка. Жена или девойка на странен фон лежеше по гръб с разтворени в безмълвен вик устни, а неведома ръка забиваше меч в гърдите й. Бликаха кървави гейзери.
— Това е… отвратително, Джон.
— Катрин — след кратко мълчание рече меко Боулинг, — забелязваш ли нещо?
Данс разгледа ужасната рисунка и ахна. Жертвата беше с кестенява коса, вързана на опашка, и носеше бяла риза и черна пола. На колана до бедрото й различи тъмно петно — навярно кобур. Облеклото наподобяваше нейното вчера, когато разговаря с Травис.
— Аз ли съм? — прошепна.
Професорът замълча.
Дали беше стара картина — въображаема смърт на момиче или жена, отблъснала навремето Травис?
Или я е нарисувал днес, въпреки че бягаше от полицията?
Пред очите й се появи смразяващ образ — наведено над листа, стиснало химикалка или молив, момчето създава грубо копие на виртуална смърт, която се надява да претвори наяве.
Вятърът е постоянен обитател на полуостров Монтерей. Обикновено свеж, понякога слаб и нежен, но неотменен. Денем и нощем той разбунва необятния неспокоен океан, който въпреки името си никога не замира.
Едно от най-ветровитите места е Чайна Коув, на юг от щатския парк „Пойнт Лобос“. Хладното непрестанно дихание откъм океана вледенява кожата на туристите и пикниците се оказват рисковано начинание, ако чиниите и чашките са картонени. Чайките с мъка се задържат срещу въздушното течение.
Към полунощ вятърът е променлив — ту духа, ту утихва, а понякога се развилнява и вдига над вълните фонтани от сива пяна.
Шуми в листата на дъбовете.
Накланя боровете.
Тревите му се покланят.
Срещу напорите на вятъра обаче устоява нещо на магистрала № 1.
На шейсетина сантиметра от земята се издига кръст, изработен от черни клони. В средата е закрепена поразкъсана картонена табелка, върху която със синя химикалка е изписана утрешната дата. Под кръста, притиснат с камък, лежи букет червени рози. От време на време се разлитат листа и вятърът ги разпилява по шосето. Но кръстът не трепва. Явно е забит надълбоко в песъчливата земя. Който го е оставил, иска да не се огъва, да се вижда ясно отдалеч.
Четвъртък
25.
Катрин Данс, Ти Джей и Джон Боулинг бяха в кабинета от два часа. Беше девет сутринта.
Чилтън беше махнал заплахата на Травис и двете рисунки от блога.