И няколко червени рози

Някои колеги не му говореха.

Но злополучията му не можеха да се сравняват с риска, който Катрин Данс и колегите й поемаха ежедневно.

И който поемаше сега той.

Игра на стражари и апаши…

Помагаше на Катрин и останалите, разбира се. Чувстваше се удовлетворен и признанието им го ласкаеше. Но попаднал в кипежа на събитията — непрекъснатите телефонни обаждания, лицето на Данс, което менеше изражението си при всяка новина, ръката й, която разсеяно докосваше черния пистолет — Боулинг закопня да се включи по-активно.

„И още нещо, Джон?“ — саркастично се запита той.

Е, да, май се опитваше да я впечатли.

Колкото и да е абсурдно, изпита ревност от близостта й с Майкъл О’Нийл.

„Държиш се като момче“ — укори се.

Но нещо в нея го привличаше неудържимо. Необяснимо, естествено. Както с всички чувства, които пламват или бързо, или никога. И двамата бяха необвързани. Той беше преодолял раздялата с Кейси (поне донякъде). Дали Катрин беше готова да опита отново? Смяташе, че долавя някакви сигнали. Но как да е сигурен. Не беше експерт по езика на тялото като нея.

Още повече, че спадаше към мъжкия пол, генетично обременен със заслепение.

Боулинг паркира сивото си ауди до „Лайтхауз Аркейд“, в странична уличка, в ничията земя на север от Пасифик Гроув. Навремето кварталът Ню Монтерей с тесни магазинчета и още по-тесни апартаменти беше притиснат между шумно военно поделение и религиозна обител („Лавърс Пойнт“ беше кръстен на преданите Богу, а не един на друг). Сега районът беше безличен като евтин мол в Омаха или Сиатъл.

„Лайтхауз Аркейд“ изглеждаше мрачен, овехтял и миришеше… е, на адреналин.

Ориентира се в сюрреалистичната обстановка. Играчите — предимно момчета — седяха пред терминалите, взираха се в екраните, движеха джойстикове или пишеха по клавиатурата. Сводестите стени бяха покрити с черен шумоизолиращ материал, столовете бяха удобни, с високи кожени облегалки.

Клубът осигуряваше всичко необходимо за пълноценно дигитално изживяване — слушалки, микрофони, волани и джойстикове за виртуално управлявани самолети, триизмерни очила и всякакви аксесоари за аудио-визуални и прочее синтетични връзки.

Боулинг беше писал за съвременните тенденции при компютърните игри — устройства за пълно вглъбяване, разработени първо в Япония, които позволяват на децата да се изолират изцяло от реалния свят. Логичен процес в родината на хикикомори — „усамотението“: все по-популярен начин на живот при младежите, предимно мъже и момчета, които се превръщат в отшелници и месеци, дори години наред не излизат от стаите си, живеейки единствено с посредничеството на компютъра.

Шумът го дезориентира; дигиталните звуци създаваха истинска какофония — експлозии, изстрели, животински викове, зловещи крясъци и смехове, — съчетана с хор нечленоразделни разговори в микрофоните с други геймъри по света. В слушалките отекваха отговорите. От време на време от гърлата на отчаяни геймъри — осъзнали тактическа грешка или на път да умрат — излитаха възклицания и ругатни.