И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
После затвори вратата на миналото.
— Добре — съгласи се неохотно. — Но веднага ще напуснете къщата. Ще отседнете в хотел. И ще ви назначим охрана.
— Разбира се.
В този момент пред къщата изскърцаха спирачки. Долетя разтревожен вик. Данс и Каранео излязоха на верандата.
— Всичко е наред — провлече Албърт Стемпъл. Липсваше само южняшкият акцент. — Чилтън е.
Блогърът явно бе чул новината и бе пристигнал незабавно. Изкачи стълбите на бегом.
— Какво стана? — Данс с изненада долови паника в гласа му. Гняв, дребнавост, арогантност — с тях бе запозната, но никога уплаха. — Добре ли са?
— Да — отвърна тя. — Травис беше тук, но Доналд е добре. Съпругата му също.
— Какво стана?
Тя забеляза, че яката на сакото му е запретната навътре.
Хокън и Лили излязоха на верандата.
— Джим!
Чилтън се затича и прегърна приятеля си.
— Добре ли си?
— Да, да. Полицаите дойдоха навреме.
— Заловихте ли го?
— Не — отвърна Данс, опасявайки се, че Чилтън ще започне да ги критикува. Но той стисна здраво ръката й.
— Благодаря ти, благодаря. Ти ги спаси. Благодаря.
Тя кимна неловко и издърпа ръката си. После Чилтън се усмихна на Лили. В очите му се четеше любопитство.
Данс заключи, че явно за пръв път се срещат. Хокън ги запозна и Чилтън топло я прегърна.
— Много съжалявам за това. Не съм си и помислял, че може да ви нападне.
— Кой би могъл? — възкликна Хокън.
— След такова посрещане тя няма да поиска да остане — с тъжна усмивка констатира Чилтън. — Още утре ще си събере багажа.
— Напротив — макар и плахо, Лили най-сетне се усмихна. — А и вече купихме завесите.
— Забавна е, Дон. Най-добре тя да остане, а ти си върви в Сан Диего — засмя се Чилтън.
— Опасявам се, че не можеш да се отървеш и от двама ни.
— Трябва да заминете, докато заловят Травис — вече сериозно каза той.
— Опитвах се да ги придумам — додаде Данс.
— Няма да напускаме града.
— Дон… — започна Чилтън.
— Имам разрешение от полицията — разсмя се Хокън и кимна към Данс. — Тя се съгласи. Ще се скрием в хотел. Като Бони и Клайд.
— Но…
— Никакво „но“, приятелче. Оставаме. Не можеш да се отървеш от нас.
Чилтън отвори уста да възрази, но забеляза упоритата усмивка на Лили.
— Никой не може да ми нареди какво да правя, Джим.
Блогърът се засмя отново.
— Така си е… Благодаря ви. Отседнете в хотел. След ден-два историята ще приключи и ще се върнем към нормалния ритъм.
— Не съм виждал Пат и момчетата, откакто се преместих — каза Хокън. — От три години.
Данс изгледа блогъра. Нещо в него се промени. Сякаш за пръв път виждаше човешкото му лице. Тревогата за приятеля го бе изтласкала от виртуалния свят обратно към реалния.
Кръстоносецът поне временно беше изчезнал.
Данс ги остави на спомените им и тръгна към задния двор.
— Здрасти! — стресна я глас откъм храстите.
Видя младия полицай, който им помагаше напоследък.
— Дейвид Рейнолдс.
— Здравейте, полицай!
— Наричайте ме Дейвид — ухили се той. — Чух, че бил тук. Без малко да го спипате.
— Без малко. За съжаление.
Носеше няколко очукани метални куфарчета с надпис „Шерифство Монтерей“.
— Жалко, че не можах да кажа нищо определено за клоните в двора ви — онзи кръст…
— Аз също — вдигна рамене тя. — Сигурно е било съвпадение. Ако подрязвах дърветата както трябва, нямаше да се съмняваме.
— Имате хубава къща.
— Благодаря. Ако изключим хаоса в задния двор.
— Не. Наистина изглежда уютно.
— А ти, Дейвид? В Монтерей ли живееш?
— Навремето живеех тук. Имах съквартирант, но той се изнесе, та се наложи да се преместя в Марина.
— Е, оценявам усилията ти. Ще те похваля пред Майкъл О’Нийл.
— Наистина ли, Катрин? Страхотно! — засия младежът.
Рейнолдс започна да огражда двора с полицейска лента. Данс се вгледа в центъра на жълтия трапец — забит в земята кръст и разпръснатите розови цветове.
Погледът й се устреми към монтерейските хълмове, после се спусна към синята ивица на залива.
Гледката беше прекрасна.
Но днес навяваше безпокойство като ужасната маска на Кетцал, демона от „Дименшън Куест“.