Когато боговете се смеят

— Защо, дразни ли те?

— Главата ме боли и твоето тропане отеква в ушите ми като небесен гръм.

— Добре, извинявай.

Той смени позата си и започна тихичко да потропва с пръсти по перваза. Така мислеше по-добре.

— А може камерите да са били поставени неправилно? — предположи Настя.

Тя разгъна на бюрото пред себе си плана на вътрешното помещение на клуб „Протон“ и внимателно го заразглежда.

— Ето виж, снимали са от тази, тази и тази точка — тя драсна кръстчета с червен молив. — Общо взето е обхванато цялото помещение, но пак остават мъртви зони. Ето тук — тя огради едно място със син молив — и ето тук, до тоалетните. Миша, какво има там?

Доценко се наведе над плана, после извади от папката си няколко снимки, предварително направени в клуба.

— В това ъгълче са ВИП масите — поясни той. — Посетителите на клуба или седят до бара, или стоят прави, но за особено привилегировани гости има и две-три маси.

— И кой седи на тях? На кого в нашия бурен век на нощния живот се предоставят привилегии? — ехидно се поинтересува Коротков.

— Обикновено тук настаняват администратора на групата и лични гости, поканени от изпълнителите. Едва ли нашият герой се е навъртал там.

— Да, едва ли — замислено кимна Настя. — А второто закътано място? И там ли седят важни персони?

— Не — разсмя се Доценко, — на такива мястото им не е до нужника. Там е само входът за тоалетните и има една врата към служебните помещения. Разбира се, когато клубът е пълен, хора се тълпят и там, но от това място не се вижда сцената. Ако смятаме, че престъпникът следи изявите на Медведева, той вероятно не откъсва очи от нея. Не ми се вярва да стои на такова място.

Настя притвори очи. Лекарството, което й бе дал Житената питка, подейства, но въпреки това тя имаше чувството, че главоболието може да се върне всеки момент от най-незначителния рязък звук или от някое непредпазливо движение. Стараеше се да не извръща глава и седеше така, сякаш на темето й се крепеше кристална ваза, пълна догоре с вряла вода, която можеше да се изплиска и да попари лицето й.

— Следователно имаме три варианта — монотонно произнесе тя. — Първият — този изрод не посещава всички изяви на групата. Защо — това е вече друг въпрос. Или не е чак толкова безумен фен и ги слуша от време на време, когато има възможност, или работи на смени и когато „Би Би Си“ свирят по време на негова нощна смяна, не може да ги слуша. Или възможностите му да научава кога и къде ще свири групата са ограничени. Прието?

— Става — кимна Коротков. — Давай нататък. Аз като началник ще наблюдавам умствената ти работа.

— Я стига — неизразително се сопна Настя. — Използваш, че днес съм инвалид, и си позволяваш малко повече. Втори вариант — той наистина е бил в къта до тоалетните и камерата не го е хванала, но все пак е бил в клуба. Какво ни говори това?