Когато боговете се смеят

Той включи втория телевизор и започна да търси на лентата нужното място.

— Какво време показва там? — попита той Игор.

— Нула, четирийсет и две, единайсет.

— Така — мърмореше Дима и натискаше копчета на пулта, — нула и трийсет, нула и трийсет и четири, нула и трийсет и девет, нула и четирийсет и две. Две, пет… Единайсет. Моля, имате нула часа, четирийсет и две минути и единайсет секунди. Погледнете насам, Женя, може би оттук се вижда по-добре.

На екрана на втория телевизор се появиха същите хора, само че заснети от друго място. Сега младежът, когото Женя бе видяла в профил, стоеше с лице към нея.

— Е, какво?

— Не — поклати глава тя. — Не е той. Просто малко прилича на него.

— Сигурна ли сте, че не е той? — отново попита Игор.

— Сигурна съм. Нека продължим нататък.

Тя на няколко пъти помоли да дадат стопкадър, разглеждаше лицата, които й показваха в различни ракурси, но всеки път стигаше до извода, че човекът не е онзи, който възторжено я бе гледал на улицата и я бе следил до дома й.

— Много съжалявам — тихо каза тя, когато Игор я поведе обратно към кабинета на Каменская.

— Няма нищо — пресилено весело отговори той, — късметът рядко ни се усмихва от първия път. Не съм се и надявал, че ще го открием днес. Предстои ни още много работа, а вие, Женя, ще трябва всеки път след изяви на групата да идвате тук при нас и да гледате записи, като днес.

— Съгласна съм — припряно каза Женя и веднага се сепна. — Тоест искам да кажа, че нямам нищо против. С удоволствие ще ви помагам.

— А баща ви няма ли да ви се кара? — позасмя се Игор.

— Какво говорите, татко напротив, казва, че мое свято задължение е да ви помагам и че трябва да правя всичко, което вие кажете. Кога да дойда отново?

— Отново ли?

Игор смръщи чело, докато си припомняше нещо, после извади от горния джоб на тънкото си яке малък бележник и го прелисти.

— Следващото изпълнение на „Би Би Си“ е в четвъртък. Значи в петък сутринта заповядайте, ще ви чакам.

Той ще я чака! Сам й каза, че ще я чака! Тези думи бяха най-прекрасната музика, която бе чувала. Но петък… Колко е далече!

— А преди петък ще ви трябвам ли? — с надежда попита Женя.

— Едва ли. Само ако се случи нещо извънредно. Да, и ето какво още, Женечка. Може случайно да видите този младеж — например близо до дома ви. Да речем, че иска да пусне в пощенската ви кутия още едно писмо. Е, ако го видите, дръжте се съвсем нормално. Не се опитвайте да го заговорите, не приближавайте до него, не гледайте към него. Изобщо по никакъв начин не показвайте, че сте го познали. Единственото, което трябва да направите, е да преместите чантата си от едното рамо на другото. Запомнихте ли? Само да преместите чантата. И по възможност да се обадите тук. Около вашия блок сега денонощно ще дежурят наши служители — в случай че убиецът се появи там. Те ще видят какво правите с чантата си и ще разберат, че сте разпознали човека.