Кървавото евангелие

Емануел не ѝ обърна внимание и се облегна на борда.

Не след дълго Ерин гребеше енергично, като се мъчеше да влезе в ритъма на останалите. Докато се носеха по водата, мъглата над езерото стана още по-гъста, поглъщайки тях и лунната светлина. Сега лодката се движеше в призрачен свят, в който Ерин можеше да вижда само на няколко метра пред себе си.

Джордан я докосна по гърба и тя подскочи стреснато.

— Извинявай — рече той. — Погледни надолу.

Той насочи фенерчето към тъмната вода. Лъчът проникна през сумрака като опипващ пръст. Далеч долу светлината мина през човешка форма. Ерин затаи дъх и се наведе над повърхността. Изумрудени водорасли се полюшваха около вдигната нагоре ръка и извивка на буза. Това бе статуя на човек върху изправен на задните си крака кон. Под нея се виждаше огромната купа на фонтан.

Запленена, Ерин извади собственото си фенерче и освети по-широка площ, неочаквано се разкриха правоъгълните очертания на порутени къщи и отделни каменни пещи.

— Според брат Леополд, местните нацисти, най-вероятно от Аненербе, са увеличили водите на езерото, като изградили бент на реката от другата страна и са потопили селото — обясни Надя. — Някои твърдят, че нацистите затворили всички, осмелили се да протестират, в домовете им заедно със семействата им и ги удавили за наказание.

Ято сребристи риби мина през лъча на Ерин. Тя потръпна и се запита колко ли хора са загинали и са били погребани на дъното.

Гласът на Джордан стана по-сериозен.

— Сигурно са го направили, за да скрият входа на бункера под езерото.

Ерин беше видяла достатъчно и изключи фенерчето си.

— Предполагам, че и двамата можете да плувате? — попита Надя.

Ерин кимна, макар да беше наясно, че не е от най-добрите плувци. Беше се научила на най-основното в колежа, най-вече заради съквартирантката си, която бе убедена, че някой ден ще падне от кея и ще се удави. Ерин призна, че умението е полезно и се записа на курсовете, но въпреки това не обичаше водата.

Както и можеше да се очаква, Джордан беше далеч по-опитен.

— Бях спасител в гимназията. След това тренирах известно време. Мисля, че ще се справя.

Ерин изобщо не се беше сетила да попита на каква дълбочина се намира входът на бункера. Ами ако не успее да стигне до него и се наложи да чака в лодката? Или ако всичко е наводнено?

Емануел произнесе първата си дума откакто бяха напуснали манастира — команда, която стресна Ерин с резкия си тон.

— Спрете.

Той посочи черната вода пред лодката.

Джордан се премести и насочи фенерчето си надолу, осветявайки заоблена арка далеч долу, покрита с меки като кадифе водорасли.

Емануел спусна котвата толкова бавно, че тя потъна във водата без никакъв плясък. След като лодката бе закрепена неподвижно, той свали расото си, нави го на топка и го прибра под кожената си броня. След това се гмурна и заплува с бързината на риба покрай въжето на котвата.