Кървавото евангелие

Ерин пристъпи по-близо до Джордан в защитаваното от тях пространство.

Знаеше своята роля като учен, или така наречената Жена на познанието.

— Мисля, че най-силното от символична гледна точка място за пазенето на свещен предмет би трябвало да е на пресечна точка. Например там, където този крак се среща с долната част на ромба. Или може би в горната част на ромба.

— Съгласна — обади се Надя и даде знак на Емануел да тръгне напред.

Тя и Рун тръгнаха едновременно зад него, сякаш тримата бяха свързани с невидими жици.

— Върви пред мен, Ерин — рече Джордан. — Аз ще поема тила.

Ерин не възрази. Като никога нямаше нищо против да спазва военен протокол.

Групата тръгна по тунела — твърде бързо за вкуса на Ерин, но вероятно твърде бавно от гледна точка на триадата. Докато сангвинистите спазваха съвършено формацията си, тя ту избързваше, ту изоставаше от тях.

Емануел спря при първата врата, до която стигнаха — невзрачен сив метален люк в стената на тунела. Опита дръжката. Беше заключено, но това изобщо не смути стоика испанец. Той сви пръсти и с рязко дърпане изтръгна дръжката от вратата, след което я хвърли настрани и тя издрънча по пода.

Джордан се опули, но не каза нищо.

Емануел побутна вратата с кубинката си. В ръката му се появи къс сребърен меч. Той и Надя заедно прекрачиха прага.

Рун остана навън до Ерин. Тя погледна напред по коридора. Беше празен докъдето стигаше лъчът на фенерчето ѝ.

— Безопасно е — докладва Надя отвътре.

Ерин и Джордан влязоха, следвани от Рун.

Лъчът на Ерин освети прашно бюро със старомодна радиостанция на него. Пред нея лежеше отворена книга с шифри. До бюрото имаше стол, избутан назад. На пода лежеше скелет на нацистки войник. Вероятно беше предавал или приемал съобщение, когато е умрял.

Джордан освети значката на Аненербе на ревера му. Беше с формата на руната Одал, точно копие на онази върху нацисткия медал от гробницата в Масада.

— Май сме дошли на правилното място — отбеляза той.

Ерин спря и огледа мъртвия войник с погледа на професионалист.

„Той е като мумиите, които откривам при разкопки.“

Повтаряше си го, докато изучаваше петното засъхнала кръв по униформата му. Имал е огромна рана на гърдите.

Какво се беше случило тук?

Премести се зад тялото, обърна се и насочи фенерчето обратно към вратата. До нея лежеше второ тяло. Потръпна при мисълта, че едва не го бяха настъпили на влизане.

Без да обръщат внимание на труповете, сангвинистите се заеха да претърсват рафтовете до радиостанцията.

Нямаше място, за да им помага, така че Ерин отиде при останките до вратата. Кръглата дупка в черепа на човека показваше красноречиво как точно е умрял той. Униформата му беше различна от онази на радиста. Беше кафява и от по-груба тъкан.

Лъчът на фенерчето ѝ се плъзна по нея.

— Руснак — обади се Джордан. — Виждаш ли червената петолъчка? Емблемата е съществувала и по време на Втората световна война.