Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Надя се разсмя и мотоциклетът ѝ оживя с рев.
Рун се напрегна, когато ръцете на Ерин обвиха кръста му. Дори през кожата усещаше топлината на крайниците ѝ. За момент трябваше да се пребори с желанието да я изблъска с лакът или да я придърпа по-близо до себе си.
Вместо това насочи вниманието си към практичните изисквания на ситуацията.
— Возили ли сте се преди на мотор? — попита, без да откъсва поглед от обвитата в мъгла гора.
— Само веднъж, преди доста време — отвърна тя.
Усещаше с гърба си как сърцето ѝ препуска. Беше по-уплашена, отколкото издаваше гласът ѝ.
— Ще ви пазя — обеща той с надеждата това наистина да се окаже вярно.
Тя кимна зад него, но сърцето ѝ не се успокои.
Джордан вдигна палец, когато Надя даде газ и двигателят ѝ изрева приглушено. Емануел просто запали и полетя напред, без да ги чака.
Надя го последва.
Докато Рун потегляше по-внимателно, ръцете на Ерин се стегнаха на кръста му. Тялото ѝ се плъзна напред и се залепи за неговото. Животинската ѝ топлина потече в гърба му и той едва се сдържа да не притисне тяло в нейното.
Не биваше да позволява нисшите инстинкти да го контролират. Беше свещеник и с Божията помощ щеше да изпълни мисията си. Промърмори кратка молитва и се съсредоточи върху бързо отдалечаващия се стоп на Надя.
Подкара по-бързо — и още по-бързо.
Черните дървета прелитаха от двете му страни. Синият лъч на фара му пронизваше гъстото покривало на мъглата. Не откъсваше поглед от неравния път. Едно погрешно движение и щяха да се разбият.
Пред него Надя и Емануел увеличиха скоростта още повече. Рун не изостана.
Ерин скри лице между лопатките му. Дишането ѝ стана бързо и плитко, сърцето ѝ запърха като на заек.
Все още не беше изпаднала в паника, но малко ѝ оставаше.
Въпреки молитвите и обещанията, тялото му се забърза в отговор на страха ѝ.
Джордан се наведе ниско на завоя. Околните дървета се бяха слели в дълга черна стена с тъмнозелена горна част. Вятърът жилеше очите му. Палтото се развяваше зад него.
Надя даде още газ на следващия прав участък, един от малкото по лъкатушещия черен път. Джордан бързо надникна над рамото ѝ към уредите — движеха се с 254 километра в час.
Все едно летяха.
По-скоро почувства, отколкото чу смеха на Надя, когато тя даде още газ.
Неспособен да се спре, Джордан отвърна на ентусиазма ѝ и се разсмя с нея, жизнерадостен и свободен за първи път от Масада насам.
Надя наклони мотора за нов завой. Лявото му коляно се носеше на милиметри от земята, лицето му бе само на стъпка от камъните под тях. Едно погрешно движение на някого от двамата и с тях щеше да е свършено.
Част от него мразеше, че е оставен на милостта ѝ.
Че е просто зрител на сръчността ѝ.
Въпреки това се усмихна на вятъра, долепи се до студеното ѝ твърдо тяло и просто се остави на возенето.
32.
Когато мотоциклетът най-сетне намали скоростта си, Ерин рискува да отвори очи. През по-голямата част от пътуването се бе возила слепешком, скрита зад широкия гръб на Рун, но въпреки това бе здравата раздрусана и продухана от вятъра.
Отпред пръснати светлини разкриваха причината Рун да забави. Бяха стигнали планинското селце Хармсфелд, което още спеше. Рун запълзя едва-едва през центъра. Малкото баварско селище изглеждаше така, сякаш току-що е излязло от Средновековието с тъмните си къщи с червени керемиди по покривите, каменни стени и боядисани в ярки цветове дървени саксии, украсяващи повечето прозорци. Църква с готическа камбанария бележеше площада, който вероятно играеше ролята на селски пазар през деня.
Огледа се през рамото на Рун за другите два мотора, но не видя и следа от тях на калдъръмената улица. Рун определено бе карал по-предпазливо заради пътничката си.
Въпреки това Ерин имаше чувството, че си е оставила стомаха на паркинга на манастира Етал.
Когато излязоха от селото, пред тях се ширна сребристо езеро. Неподвижната му повърхност отразяваше съвършено звездите в небето, околната гора се спускаше досами бреговете и пълзеше нагоре по скалистите върхове, затварящи долината от всички страни.
Ерин забеляза останалите, спрели на брега до дървен кей, чиито сиви като пепел стълбове бяха по-тъмни от водата, тихо плискаща се около тях.
Рун се изравни с другите два мотора и най-сетне спря. Ерин криво-ляво успя да откопчи ръце от дрехата му и слезе с омекнали крака. Закрета напред като старица.
Недалеч от кея другите трима бутаха дървена плоскодънна лодка през калта към осветеното от луната езеро. Възбуденият тон на Джордан отекваше над водата към нея, определено беше харесал много возенето. Той каза нещо и Надя се засмя, звукът прозвуча неочаквано безгрижно и леко.