Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Русата му коса се вееше зад него, докато се отдалечаваше.
Ерин го гледаше и се опитваше да прецени дълбочината. „Някъде около шест метра.“ Можеше да се гмурне толкова дълбоко, но после какво? Щеше ли да е в състояние да изследва тунелите под водата?
Гърлото ѝ се стегна.
— Вие двамата чакайте тук — каза Рун и даде знак на Надя.
Двамата скочиха с фенери в ръце, като разклатиха лодката. Ерин хвана бордовете, за да се задържи. Радваше се, че е останала насаме с Джордан.
— Не си много по плуването, а? — с усмивка попита той.
— Откъде ти дойде наум?
Той прибра греблата под пейките и се изправи.
— Раменете ти се повдигат към ушите, когато си нервна.
Ерин си отбеляза да престане да го прави и посочи към сангвинистите долу.
— Определено не мога да плувам като тях.
Загледа как тримата се опитват да отворят нещо като голям метален люк.
— Естествено — рече Джордан. — Не им е нужно да дишат, забрави ли? Поредното шантаво нещо, което трябва да се включи в списъка.
— Списък ли си направил?
Той започна да брои на пръсти.
— Нямат сърдечна дейност, кръвта им се движи сама, алергични са към сребро. Пропуснах ли нещо?
— Например, че могат да стоят неподвижни като статуи и да се движат два пъти по-бързо от нас?
— Точно така. Както и фактът, че ловуват хора.
— Не и сангвинистите — напомни му тя. — Това е един от законите им.
— Закон или не, личи им, че им се иска. Желанието още го има. — Той се наведе напред. — Видях как те гледа Рун — все едно е едновременно очарован и гладен.
— Я стига! Не приказвай така.
Ерин се извърна, мъчейки се да скрие неувереността в думите си. Споменът от случилото се в подземния параклис в Йерусалим още беше пресен в ума ѝ.
— Просто внимавай около тях — добави Джордан.
Ерин отново го погледна, доловила особена нотка в гласа му. Дали беше прав, или просто ревнуваше? Не беше сигурна кое от двете е по-голям повод за тревога.
В следващия миг до лодката се подаде лъскава черна глава. Надя.
— Вратата е отворена. Бункерът е запечатан херметически. Трябва да влезем заедно, да затворим първата врата и да отворим втората.
Тя се отдалечи на метър от лодката и махна на Ерин и Джордан да я последват.
Войник докрай, Джордан се гмурна незабавно. Излезе бързо на повърхността, обърна се по гръб и загледа Ерин, ухилен до уши.
— Водата е чудесна — каза той, но треперещият му глас издаде, че я поднася.
Надя усети истинската причина за колебанието на Ерин.
— Ако се страхуваш, може би ще е по-добре да останеш в лодката.
„Гледай си работата.“
Ерин стана и скочи във водата. Ледената вода я пресече, сякаш се опитваше да избие всякакъв разум от главата ѝ, да я накара да се върне в безопасната лодка.
Ала тя пое дълбоко дъх и се гмурна право към отворената врата долу.
На дъното на езерото Рун чу как ритъмът на сърцата им се промени, когато Ерин и Джордан скочиха във водата. Подаде глава от вратата и насочи фенера си нагоре, за да ги ориентира. Сребристата лунна светлина от повърхността очертаваше тъмните им форми, които ритаха и гребяха надолу към дъното.
Войникът плуваше бързо и с пестеливи движения. Можеше да стигне дъното за секунди, но се забави, за да държи под око Ерин.
Тя пък беше ужасен плувец. Движенията ѝ бяха резки от паниката, сърцето ѝ препускаше. Въпреки това Рун изпита уважение към нея заради куража ѝ. Съмняваше се, че тя щеше успее да стигне дъното без тежкото кожено палто, което да я влече надолу.
След като Ерин се приближи достатъчно, Рун се пресегна, хвана ръката ѝ и я издърпа през арката в малкото наводнено преддверие. Миг по-късно Надя и Джордан се присъединиха към тях.
Двамата заедно задърпаха външния люк.
Металът легна на мястото си с глух тътен. Чу се бързо дрънчене, докато Надя и Джордан залостваха люка. Фенерчето на Рун освети бетонните стени около тях — и уплашеното лице на Ерин.
Безпокоеше се, че сърцето ѝ може да се пръсне — ударите му следваха плътно един след друг, без никаква пауза помежду им. Трябваше да я извади от водата преди да е изпадне в паника и да се удави. Ако бункерът от другата страна на втория люк беше наводнен, щеше да се наложи сам да я вади на повърхността.
В другия край на малкото помещение Емануел се бореше със стоманените резета на вътрешния люк. Когато махна последното, вратата рязко се отвори сама, изблъскана от високото налягане. Водата ги повлече неудържимо със себе си и ги изплю в сухия нацистки бункер.
33.