Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Когато Ерин се обърна към него, дълбоко в очите ѝ проблесна светлинка. Това обикновено означаваше, че нещата са на път да се променят, невинаги към добро.
Докосна рамото ѝ.
— Ерин, хрумна ли ти нещо?
— Не знам. — Тя потърка с палец руната на гърба на медала.
Рун наклони глава настрани и я загледа с напрегнатост, която зачовърка Джордан — сякаш погледът му можеше да я погълне.
Той застана помежду им.
— Кажи — настоя той. — Може би ще сме в състояние да помогнем.
Кафявите очи на Ерин си останаха отнесени.
— Символите са били от особена важност за Аненербе. Защо на медальона фигурира точно този символ?
Столът на Леополд изскърца.
— Руната Одал означава наследство. Ако е изписана до името на човек или до някой предмет, тя означава собственост.
— Все едно да надпишеш маратонките си — обади се Джордан. Погледна значката със свастиката в центъра на руната. — Значи символът означава, че Аненербе е притежавала нацистите, така ли?
Даваше си сметка, че сигурно се представя като пълен идиот пред учените, но понякога гледната точка на идиота може да се окаже най-полезната.
— По-скоро Аненербе са смятали, че притежават Третия райх — обясни Ерин. — Вярвали са, че са истинските закрилници на арийското наследство.
— Но какво означава това? — попита Рун и се наведе към нея, сякаш се канеше физически да измъкне отговора от Ерин.
Тя се дръпна назад.
— Не съм сигурна, но в края на войната Берлин е бил подложен на бомбардировки. Третият райх се е разпадал. — Говореше бавно, сякаш се мъчеше да си спомни думите на история, която е знаела някога. — Учените от Аненербе би трябвало да знаят, че войната е свършила много преди официалното капитулиране.
Леополд кимна.
— Би трябвало. Но те са мислили във вековна перспектива. За тях настоящето е било бледо и не особено важно. Интересували са се от историята на арийската раса, продължаваща десет хиляди години — и която ще продължава поне още толкова хилядолетия.
— До Четвъртия райх! — със светнали очи каза Ерин. — Тази група е планирана дългосрочно. Искали са да скрият най-важните си предмети до идването на Четвъртия райх.
— Което означава, че би трябвало да ги укрият на място, неизвестно на лидерите на Третия райх — заключи Леополд и се обърна отново към бюрото си. — В такъв случай можем да изключим бункерите, документирани от нацисткото правителство.
Монахът затрака бързо на клавиатурата и половината червени стрелки изчезнаха.
— Това определено помогна — каза Джордан.
— Но въпреки това остават твърде много — изтъкна Ерин и закрачи напред-назад в малкото помещение, опитвайки да се освободи от напрежението и да остане съсредоточена.
Рун не помръдваше, но очите му я следяха непрекъснато.
Ерин посочи към екрана, без да го поглежда.
— Къде биха скрили най-скъпоценните си артефакти, за да са сигурни, че някакви бъдещи арийски учени ще ги открият?
— На Атлантида? — предположи Джордан и завъртя очи. — При русалките?
Тя се плесна по челото.
— Разбира се!
Тримата мъже я погледнаха така, сякаш е полудяла.
— Ерин — меко рече Рун. — Трябва да ти напомня, че нацистите не са знаели къде се намира Атлантида.
Тя отхвърли с пренебрежително махване тази подробност.
— Според легендата Четвъртият райх ще се издигне като Атлантида от морето и ще възвърне първенството на арийската раса. — Тя погледна към Леополд. — Ами ако последните от Аненербе са се опитвали да гарантират това, да принудят пророчеството да се сбъдне?
Рун се размърда до Джордан, сякаш нещо в думите на Ерин го беше смутило.
Тя продължи:
— За да съответства на легендата, може да са скрили най-важните си артефакти близо до вода. Обкръжени от съюзническите войски, последните от Аненербе не са можели да стигнат до морето в края на войната, пък и така или иначе са искали да запазят съкровищата си скрити на родна земя. Затова може да са потърсили следващото най-подходящо място.
— Голям водоем в Германия — тихо промълви Леополд.
— Езеро — уточни Ерин.
Леополд въведе команда и на екрана останаха да светят само десетина червени стрелки, отбелязващи непроучени бункери до езера.
Джордан сви юмрук от възбуда.
Дори Рун беше опасно близко до усмивката.
— Ще извикам сателитни снимки на всяко място — каза Леополд.
След няколко минути големият екран се изпълни с изображения, показващи снимки с дълбочинен радар на всеки предполагаем бункер.
— Mein Gott in Himmel — изруга Леополд, минавайки от вълнение на родния си език.