Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Бързо, ако питате мен — каза Надя. — И безшумно.
Поеха по тунела — към източника на звука.
Джордан държеше оръжието си насочено напред, готов за стрелба.
— Пушките могат ли да ги убият? — шепнешком попита Ерин.
Емануел изсумтя.
Доста изразително.
— Дори сребърните куршуми само ще ги вбесят — поясни Надя. — Ножът е по-добро средство.
Джордан се наведе и извади сребърния нож от ножницата в кубинката си.
Ерин направи същото.
— Не ми харесва идеята подобен прилеп да ме приближи достатъчно, за да го убия с нож — промърмори Джордан. — Май бих предпочел да им видя сметката с междуконтинентална балистична ракета.
— Когато се появят, залегнете на пода — предупреди Надя с тих и безизразен глас. — Ще ги държим надалеч, доколкото можем.
— Няма да се получи. — Джордан вдигна ножа си. — Но благодаря за предложението.
Надя сви тънките си рамене.
Ерин беше съгласна с Джордан. Нямаше намерение да лежи по корем и да чака някой прилеп да забие зъби в гръбнака ѝ. Би предпочела да рискува права, с нож в ръката.
Сангвинистите вече се движеха толкова бързо, че тя и Джордан трябваше да тичат, за да не изостават.
Не след дълго стигнаха до пресечката с другия тунел.
— Стигнали сме основата на ромба — съобрази Ерин, представяйки си формата на руната Одал и пътя, който бяха изминали до момента.
Отгоре пресичащите се тунели изглеждаха като гигантски хикс — и Ерин се надяваше, че в случая хиксът бележи мястото.
— Това ми се струва най-вероятното място да скриеш нещо — каза тя.
Освети пода, но откри единствено еднообразен бетон. Насочи лъча към стените и тавана. Нищо не намекваше за съществуването на някакво специално скривалище.
— Трябва да проверим и трите други коридора — изтъкна Джордан. — Да претърсим всяко помещение.
Но преди да направят и крачка, въздухът се изпълни с крясъци, идващи и от трите тунела пред тях.
Нямаше къде да се скрият.
Вонята ги достигна първа, тласкана напред от стотиците силни криле. Беше толкова силна, че Джордан едва не рухна на колене — отвратителна смрад на урина и подути трупове, оставени да се разлагат на слънцето. С мъка овладя стомаха си, като се чудеше дали миризмата не е също оръжие на тези създания наред със зъбите и ноктите им, целящо да парализира плячката им.
Нямаше да се огъне.
На опасност беше изложено нещо повече от неговия живот.
С несигурна ръка избута Ерин зад себе си, така че да бъде закрита от него и тримата сангвинисти. Лъчът на фенерчето ѝ освети тунела отляво, после отдясно в търсене на врата.
Нямаха такъв късмет.
После светлината бе погълната от мрак, който потече по тунелите от всички страни. Няколко крилати сенки се откъснаха от масата и се понесоха напред. Прелетяха високо над главите на сангвинистите, сякаш не проявяваха никакъв интерес към същества без биещи сърца.
Среброто проблесна във въздуха, разсичайки криле и тела.
Заваля черна кръв.
Мъхнати тела падаха и се гърчеха с писъци.
Едно създание успя да премине през сребърната бариера покрай умиращите си събратя. Ослепено от светлината, то се блъсна в стената зад тях и тупна на пода, но незабавно се обърна. Може и да не виждаше, но все още можеше да чува.
Изсъска към Джордан, който отново скри Ерин зад себе си.
Беше с големината на голяма котка, с размах на крилете цели два метра. Съществото нападна, като се движеше на задните си крака и се опираше на крилете. Очите му светеха в червено, подобните на карфици зъби проблясваха в лъча на фенера. Пронизигелен писък се изтръгна от челюстите му, когато се хвърли към него.
Джордан замахна с ножа си и преряза гърлото на създанието. Кръвта бликна от раната, но въпреки това тялото го блъсна и го принуди да отстъпи крачка назад. Джордан почти беше обезглавил ужасната твар с удара си. Въпреки това кожените криле се опитаха да го обгърнат. Нокти задраскаха към него, но дебелата кожа на палтото го предпази.
Най-сетне смъртта надделя и създанието рухна на пода.
Джордан се обърна и видя адската крилата маса да се носи към тях на тъмен прилив от три посоки, който се разбиваше в триадата отпред. Всеки сангвинист беше обърнат към различен тунел.
Ерин стоеше в центъра, лицето ѝ се бе превърнало в маска на ужас.
Джордан застана до нея, готов да я защитава самоотвержено като триото.
Прилепите се носеха над тях в тъмна маса от криле, нокти и светещи очи. Като че ли спряха за момент, може би надушили кръвта на събратята си и чули предсмъртните им писъци.
От пронизителните звуци, които издаваха, Джордан го заболяха зъбите.
Опита се да се съсредоточи върху едно-единствено създание, но те се стрелкаха твърде бързо напред-назад.