Кървавото евангелие

Докато Леополд ги водеше нагоре по стълбите, Джордан изостана с нея, докосна китката ѝ и задържа ръката си там.

Наведе се към ухото ѝ и дъхът му погали бузата ѝ.

— Трябва ли да знам нещо за онова, което си казаха преди малко?

Естествено, играта ѝ не го беше заблудила. Беше се досетил, че подслушва. Тя се помъчи да отговори на въпроса му, но умът ѝ беше твърде зает да регистрира близостта му — и как част от нея копнееше и последният сантиметър между тях да се стопи.

Наложи се да повтори наум въпроса му, преди да отговори.

— Нищо съществено. Просто ги запозна със ситуацията.

— Дръж ме в течение — прошепна той.

Тя се взря в очите му, после сведе поглед надолу към устните и си спомни докосването им в Йерусалим.

— Доктор Грейнджьр? — повика Рун от горния край на стълбите. — Сержант Стоун?

Джордан ѝ направи знак да мине пред него.

— Дългът зове.

Доста задъхана — и не само от изкачването, — Ерин забърза към сангвинистите.

Навън нощта бе станала много по-хладна, мъглата също се беше сгъстила. Едва успя да различи очертанията на мерцедеса, с който бяха пристигнали.

Когато заобиколиха колата, Джордан подсвирна с възхищение.

Три черни мотоциклета с червени ауспуси бяха паркирани на сухата трева пред тях. На Ерин не ѝ изглеждаха нещо особено, но Джордан определено бе силно впечатлен.

— „Дукати Стрийтфайтър“ — радостно обясни той. — С магнезиева рамка и като че ли с въглероден заглушител на ауспуха. Чудна работа. Явно не е зле да си папа.

Ерин я мъчеше по-практичен проблем, след като сравни броя на пътниците и броя на превозните средства.

— Кой с кого ще пътува?

Надя пусна тънка усмивка, която почти я превърна в човешко същество.

— За равномерно разпределение на тежестта ще взема сержант Стоун.

Ерин се поколеба. Все още не разбираше напълно ролята на жената сангвинист. Ако Рун е свещеник, дали Надя беше нещо като монахиня, положила същата клетва към църквата? Каквото и да бе положението, погледът, който хвърли на Джордан, беше всичко друго, но не и непорочен.

Джордан явно имаше нещо наум по въпроса и отиде при единия мотор.

— Мога да карам. — По вълнението в гласа му си личеше, че страшно му се иска да яхне машината. — И предпочитам двамата с Ерин да сме заедно.

— Само ще ни забавите — възрази Надя и тъмните ѝ очи проблеснаха развеселено.

Ерин настръхна, но след като бе видяла шофирането на Рун, се бе убедила, че нейните рефлекси или тези на Джордан не могат да се сравняват с рефлексите на сангвинистите.

Джордан май също го разбра, защото въздъхна тежко и отсечено кимна.

Емануел пристъпи и категорично яхна единия мотор, без да каже нито дума. Джордан последва Надя към другия.

— Ще пътувате с мен, доктор Грейнджър — каза Рун и посочи третия мотор.

— Не знам дали...

Без да слуша възраженията ѝ, Рун отиде до мотора и го яхна, развявайки дългото си палто. Обърна се и потупа кожената седалка зад себе си.

— Мисля, че вие казахте „книгата изисква най-доброто от нас“. Това бяха ваши думи, нали?

— Да — призна въпреки желанието си тя и се качи зад него. — Не трябва ли да носим каски?