Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Всички приближиха екрана. Всички го виждаха.
Очертанията на един от бункерите в долния десен ъгъл бяха точно копие на руната Одал.
И точно този обект не беше просто до езеро.
А се намираше под водата.
Също като Атлантида.
31.
Рун стоеше достатъчно близко до Ерин, за да долови миризмата на простия сапун, който използваше Бернар в апартаментите си в Йерусалим. Дългата ѝ коса остави топла следа във въздуха, когато тя я отметна от лицето си.
Джордан пристъпи помежду им и отново му скри гледката. Рун знаеше, че го прави нарочно. Войникът държеше ръцете си отпуснати отстрани, готов за всичко, в това число и за битка.
Раздразнението пламна в Рун, но той го потисна. Джордан беше прав да налага разстояние между него и младата жена. Ерин Грейнджьр с острия си ум и състрадателно сърце беше наистина много опасна. И Рун трябваше да бъде колкото се може по-далеч от нея.
Насочи вниманието си към брат Леополд и задачата им.
— Тук има ли триада?
— Naturlich. - Броеницата на монаха изтрака в бюрото, докато той ставаше. — Надя, Емануел и Кристиан са тук. Да ги извикам ли?
— Само Надя и Емануел — каза Рун. — Аз ще съм третият.
— Какво е триада? — попита Джордан, който подслушваше разговора.
— Воините сангвинисти често работят на групи по трима — обясни Леополд и вдигна слушалката на черен телефон. — Свещено число.
„И идеална бойна единица" — мислено добави Рун.
— Ще отида с двама други до онзи бункер и ще го претърся — съобщи на глас той.
Ерин скръсти ръце на гърдите си.
— Аз също идвам.
— Работим заедно — добави Джордан. — Нали така каза кардиналът?
Рун се изпъна.
— Вашата задача беше да ми помогнете в търсенето, което и направихте. Ако постигнем успех, ще се върнем тук с артефакта.
Джордан се усмихна скептично.
— Доколкото си спомням, кардиналът каза, че ние сме триото. Жена, воин и рицар. С две ръце съм за подкрепление, но не и за заместници.
Брат Леополд набра четири цифри и заговори в слушалката, но не сваляше поглед от войника. Беше чул думите му, знаеше какво означават те и вече разбираше какво търсят гостите му.
— Рун — заговори Ерин. — Ако... артефактът е в онзи бункер, моята помощ те отведе до него и може би ще се нуждаеш от мен и когато влезеш вътре.
— Оцелявал съм векове наред без вашата помощ, доктор Грейнджър.
Тя не отстъпи.
— Ако кардиналът е прав за пророчеството, сега не е време за гордост. Отнася се за всички ни.
Рун примигна. Тя прямо беше назовала най-големия му недостатък.
Гордостта.
Именно този недостатък навремето беше причинил падението му. И той нямаше да позволи това да се случи отново. Права беше. Като едното нищо можеше да му потрябва помощта й и не биваше да бъде прекалено горд и да я откаже.
— Всички трябва да направим онова, за което сме призовани — продължи Ерин, повтаряйки като ехо думите, които му бе казал кардиналът.
„Всеки от нас трябва смирено да се подчини на съдбата си.“
— Книгата изисква най-доброто от нас и нищо по-малко — добави тя.
Рун сведе очи. Ако пророчеството беше започнало да се сбъдва, тримата заедно трябваше да намерят книгата. Колкото и да му се искаше, не можеше да остави Ерин тук.
Дори и заради собствената ѝ безопасност.
Или заради неговата.
На големия компютърен екран имаше нова карта — модерна пътна карта на планинския район Гармиш-Партенкирхен. Тайният бункер се намираше на около шейсет и пет километра оттук. Ерин проследи на светещия монитор тънката бяла линия, която минаваше между тъмнозелени хълмове и свършваше при малко алпийско езеро.
— Това път ли е? — попита тя.
— Стар черен път — обясни брат Леополд. — Колата, с която пристигнахте, не може да мине по него. Но...
Зад тях вратата на кабинета се отвори.
Рун рязко се завъртя, готов за действие.
Ерин също се обърна. Дали другите бяха прави да бъдат нащрек дори тук, където тя самата се чувстваше в безопасност? Внезапно усети колко е неспособна да се справи с грозящите ги заплахи.
Две фигури в черно влязоха в стаята като леден вятър — бързи, неуморни и студени. Едва когато спряха да се движат, Ерин ги разпозна като сангвинисти.
Изненада се. когато откри, че първата фигура е на жена в шита кожена броня, подобна на тази на Рун — с това изключение, че носеше тънък сребърен колан, като че ли направен от халки. Лъскавата ѝ черна коса бе сплетена на плитка и прибрана на кок. Суровото ѝ лице бе по-тъмно от това на Рун и също толкова непроницаемо. Облечената ѝ в ръкавица ръка се отпусна на дръжката на нож, закрепен за бедрото ѝ.