Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
„Руснак ли?“
— Какво е правил тук? — учуди се Ерин. — И как е успял да се добере до това място?
Джордан приклекна до нея и прерови джобовете на войника, като подреждаше вещите в дебелия слой прах на пода — пакет цигари, кибрит, официален на вид документ на кирилица, писмо и снимка.
Джордан вдигна избелялата фотография на жена и кльощаво момиче с плитки пред купа сено.
„Вероятно това са жената и дъщерята на убития.“
Запита се колко ли време е трябвало да чака тя, за да научи за съдбата на съпруга си. Дали го е оплаквала, или е изпитала облекчение, че вече го няма? Жената би трябвало вече да е мъртва, но малкото момиче спокойно можеше да е живо.
Ерин се обърна към Рун. Трябваше да прави нещо.
— Има ли някакъв начин брат Леополд да уведоми семейството на войника?
Той я погледна за момент.
— Вземете писмото. Като го знам какъв е, ще се опита.
Ерин прибра писмото и се изправи. Представи си сцената, разиграла се преди години тук.
Радистът седи зад бюрото и вероятно се обажда за помощ. Руският войник нахълтва вътре. Разменят си изстрели. След това някой запечатва мястото, без да прибере телата.
Но защо?
Надя застана до Джордан и протегна облечена в ръкавица ръка.
— Дайте да видя другия документ.
Той й подаде документа на кирилица. Тя го прегледа, сгъна го и го прибра в джоба си.
— Какво е това? — попита Джордан.
— Заповед. Частта му е била прехвърлена от Санкт Петербург в Южна Германия в края на войната. За да прибере „представляващи интерес предмети“, преди да дойдат американците.
— От Санкт Петербург ли? — попита Рун.
Двамата с Надя се спогледаха. На лицата им беше изписано безпокойство.
Накрая Надя махна към вратата.
— Няма какво повече да научим тук — каза тя. — Продължаваме нататък.
Ерин се огледа ужасено. Археологът в нея негодуваше, че не е снимала помещението, че не е отбелязала точно кое къде се намира и не е направила каталог на находките.
— Но тук може да има и други сведения за...
— Трябва да претърсим колкото се може повече помещения, преди от Белиал да са ни открили. — Рун се дръпна от вратата. — Брат Леополд ще направи по-подробно описание по-късно, стига да има време.
Джордан следваше плътно Ерин, която излезе след Рун в дългия тунел.
Този път сангвинистите вървяха по-бързо. Нещо явно ги беше разтревожило. Ерин погледна с безпокойство Джордан. Всяко нещо, което изнервяше трима със способности като техните, би трябвало да е ужасяващо.
Нататък по тунела огледаха още едно помещение — спално, с легла на два етажа. Ерин преброи четирима мъртви немски войници, двама още в леглата си и двама на пода. До стената се бяха свлекли и двама мъртви руснаци.
Явно бе имало ожесточена битка.
В металните шкафове до леглата имаше сгънати дрехи, цигари, кибрити, няколко неприлични пощенски картички, писма и много снимки на други жени и деца, тъжно напомняне за онези, които бяха останали по домовете си, очаквайки вест от любимите.
Ерин събра колкото се може повече писма и ги напъха в джобовете си с надеждата, че мократа тъкан няма да съсипе мастилото.
Откри също и книги — наръчник за грижа за оръжието, роман на немски, брошура за венерически болести — но нищо, което да отговаря на описанието за Кървавото евангелие.
Поразена и с натежало сърце от касапницата, тя излезе в тунела. Останалите я последваха.
Тежко шумолене като на завеси изпълни коридора, съпроводено от слабо и далечно скърцане. Косъмчетата на тила ѝ моментално настръхнаха.
— Джордан?
— Аз също го чух — каза той. — Плъхове?
Надя ги събра зад себе си.
— Не.
На крачка пред тях Емануел подуши въздуха, изпънал рамене назад, с извит врат и вдигната глава, досущ като куче.
„Или адски вълк.“
Ерин пое дълбоко дъх, но долови само миризма на плесен и бетон. Какво ли успяваше да надуши той?
— Какво е това? — попита Джордан.
— Бласфемари — отвърна Надя. — Покварените.
— Адски вълк ли? — Джордан вдигна картечния си пистолет, готов за действие.
— Не. — Надя погледна към Ерин. В момента в очите ѝ нямаше нищо човешко. — Икаропи.
— Икаропите са прилепи, чиято природа е била извратена от кръвта на стригой — студено и прозаично обясни Рун.
Сърцето на Ерин се сви като стегнат възел.
Рун говореше за прилепи бласфемари.
Спомни си чудовищния вълк в осветената от луната пустиня — зловонния дъх, зъбите, мускулестото тяло. А този път — и с криле. Потръпна.
— Точно когато си мислиш, че по-шантаво няма как да стане. — Джордан включи фенера, закрепен за цевта на картечния му пистолет. — Как ще действаме?