Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Дафни се размърда върху стола.
— Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че Дарко ти липсва болезнено. Пуснал си го да лети със собствени крила, но дълбоко в себе си не можеш да се примириш със свободата, която си му дарил. Би дал всичко, за да го върнеш при себе си.
Гаврил сведе поглед.
— Случи се нещо, което не ти казах по телефона — изрече глухо той.
Дафни вдигна озадачено уморените си очи.
— Дарко си тръгна, без да се сбогува…
Дафни пусна босите си крака върху ледената мозайка.
— Направих всичко, което е по силите ми, момчетата да станат приятели… — Гаврил извърна глава и зарея поглед сред клоните на тъмнеещата гора. — Още не мога да разбера защо се отнесоха с такава… нетърпимост един към друг.
Дафни се изправи и прокара ръка по парапета.
— Дарко напусна къщата, защото ти приюти Роко, така ли?
Гаврил се опита да избегне погледа й.
— Случи се нещо… непредвидено. Нещо, което не съм в състояние да проумея дали бих могъл да избегна…
Дафни преглътна с усилие. Гаврил забеляза с крайчеца на окото си как гърдите й се повдигат учестено.
— Роко откри в албумите една стара снимка…
— Каква снимка? — попита задъхано тя.
— Онази, където сме двамата с теб и Дарко при първия ни излет в планината.
Дафни пое дълбока глътка въздух. Допреди Гаврил да се появи в къщата, вечерта изглеждаше толкова спокойна. Тиха. И безметежна.
Гаврил разтърка челото си.
— Роко реши, че детето на снимката е той. Обясних му, че греши.
— Затова ли си тръгна Дарко? — попита глухо Дафни.
— Нямам представа. Роко си беше втълпил, че Дарко е изоставено дете, което съм прибрал от съжаление. Че той е малчуганът от снимката. Вероятно е подхвърлил нещо подобно пред Божидар. Това е единственото обяснение, което роди главата ми.
Дафни закрачи с босите си крака върху неравната мозайка.
— Не трябваше да изпращам Роко тук. Не зная откъде ми хрумна тази безумна идея. Самият той не искаше и да чуе за това пътуване.
Тя прехапа устни. Протегна ръка и вкопчи пръсти в дрехата на Гаврил.
— Трябва незабавно да отидеш в града. Още тази вечер, чуваш ли? Да откриеш Дарко и да му обясниш, че всичко това са небивалици. Утре рано сутринта с Роко ще си тръгнем оттук. След няколко дни всички ще сме забравили, че изобщо сме стъпвали на това място.
— Успокой се! — Гаврил сложи ръце върху раменете й. — Дарко не е малко дете. Трябва сам да открие грешката си. Да се вслуша в гласа на сърцето си. И да се върне. За да му обясня.
— Не можем да чакаме да го озари… прозрение.
Дафни притисна с длани слепоочията си.
— Представи си, че извърши някоя глупост — почти изплака тя.
— През всичките тези години не е вършил нищо неразумно.
— Може да реши, че е настъпил моментът.
— Няма да реши такова нещо.
Дафни блъсна ръцете му.
— Говориш така, защото Дарко не е…
Гаврил сграбчи лакътя й, за да прекъсне ненужните обвинения. Лицето на Дафни се изкриви от болка. Тя поиска да отскубне ръката си, но не успя. Гаврил се надвеси над челото й.
— Преди двадесет и две години се заклех, че ще съм най-преданият баща на света. Направих и невъзможното, за да удържа на думата си.
Дафни стисна юмруци.
— Имахме уговорка, Жил…
— Точно така. Изпълних съвестно своя дял. Нищо не се е променило от нощта, когато те убедих да дадеш шанс на детето си да живее.
Дафни се надвеси над парапета.
— Промениха се много неща. Самият ти си се променил. Готов си да оставиш Дарко да се лута сам в лабиринта от опасности.
— Време е да започне да открива истините сам.
Дафни поклати глава.
— Някои истини трябва да останат заровени завинаги… Това е част от сделката, която сключихме. Не разбирам защо след толкова години трябва да променяме условията.
Гаврил присви очи.
— Не разбираш, така ли? Тогава ще ти обясня. Защото твоят Роко израсна с двама вманиачени родители. Докато през всичките тези години Дарко се е питал защо е единственото дете в селото, което расте с баща си. И къде по дяволите, се е запиляла майка му. Нито веднъж не потърси отговора от мен, вероятно за да не ме нарани. За не разтвори рани, които още кървят.
Дафни се усмихна пренебрежително.
— Не те е попитал, защото както ти сам призна, си направил всичко възможно да го убедиш, че животът е прекрасен и без някаква си там майка.