Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Обвиняваш ли ме за това?
— Отне ми го, Жил. Това никога няма да ти го простя.
Гаврил прокара пръсти през косата си.
— Не мога да повярвам, че присъствам на тази сцена. Ти си тръгна, Дафни. Набий си го в главата! Събра си парцалите и се изнесе. Лекарите бяха категорични, че това е единственото място, където Дарко може да се оправи. Наясно си, че ако не беше останал тук, последствията за здравето му щяха да са фатални. Ти изостави детето си. И най-ужасното! В продължение на цели три години изобщо не се заинтересува дали Дарко е още сред живите.
Дафни размаха нервно ръка.
— Бях объркана. Бях набутана в капан. Не бях в състояние да понеса мисълта, че може да му се случи нещо…
— Случиха се много неща. Но теб те нямаше. Откакто те помня си объркана. Никога не си наясно какво точно искаш. Изпрати тук Роко и побърза да долетиш, за да го издърпаш под крилото си.
Дафни приближи и застана толкова близо, че лицата им се докоснаха.
— Разбирам какво искаш да направиш. Да ми отнемеш и Роко. Както направи с Дарко. За да ме накажеш за потънали в мухъл грехове.
Гаврил я изгледа недоумяващо.
— Нямам никакво желание да те съдя. Просто погледни веднъж истината в очите. Може да се почувстваш малко по-щастлива.
— Искаш да видя твоята истина. Защо ти не се опиташ да погледнеш моята? Лиши ме от детето ми. Не намери смелост да му кажеш: Майка ти не е умряла. Жива е. И страда за теб.
Гаврил пристъпи напред. Гърбът на Дафни опря в парапета.
— Това щеше ли да промени нещо? — Гърдите му блъснаха нейните. — Бъди искрена поне веднъж! Признай го! Не пред мен, пред себе си! Щеше ли да се върнеш? Щеше ли да станеш част от живота му? Или Дарко щеше да расте с усещането, че майка му е избрала да живее в друг свят. С чужди хора.
Гаврил отдръпна тялото си.
— Не си ли даваш сметка, че щеше да търси отчаяно вината в себе си?
— Все пак щеше да знае, че не е сирак.
Гаврил се извърна рязко.
— Какво си представяш? Че това откритие щеше да го топли?
— Поне нямаше да се чувства изоставен…
— И как щеше да му помогнеш да избяга от това усещане? С някой среднощен разговор по телефона? С някое друго сълзливо писмо? Или с някое подаръче за Коледа? — Гаврил се отдръпна. Дафни изпусна въздуха от гърдите си.
— Моля те, Дафни, нека сложим край на този разговор. Дарко израсна в дом. В семейство с морал. Изборът да живееш далече от него беше твой. Не виждам защо изобщо се връщаме назад.
— Защото днес, на площада, разбра коя съм, но не каза нищо. Не пожела дори да остане още няколко минути с мен.
— Поведението му трябва да те наведе на мисълта, че се е отърсил от детинските илюзии.
— Срещата на площада не беше илюзия. Дарко трябва да разбере, че някога ти използва неспособността ми да се приспособя към живота тук и сключи с мен отвратителна сделка. Не трябваше се съгласявам…
— Късно е за всичко това, Дафни. Прекрасно знаеш, че си беше тръгнала, преди изобщо да стъпим в това село. Пристигането ти тук беше последен отчаян опит да задушиш желанията си. Сега и двамата сме уморени. Не откривам смисъл да се ровим в миналото. Ако толкова държиш да изчистиш съвестта си, потърси нещо друго. Просто дръпни пипалата си от Дарко.
Гаврил се наведе, взе от пода чашата с недопито вино и я остави върху масата.
— Ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш.
Дафни почувства как гневът разтресе тялото й. Как демоните я връхлетяха отново. Тя стисна малките си юмруци и протегна изящната си шия.
— На твоята съвест ще тежи това, което направи. Милостта ти беше великодушие на палач. Даде ми три дни, за да взема най-мъчителното решение в живота си.
— Изборът беше изцяло твой.
Дафни усети, че ръцете й треперят. Че страните й се тресат в нервни тикове. Че колената й се огъват. Тя потърси опора в парапета.
— Изправи ме пред дилема, която не бях в състояние да реша. Да взема със себе си Дарко. Или да си тръгна сама и никога повече да не нахлувам в живота му. Беше наясно, че каквото и да избера, ще стигна до задънена улица. Пътят, по който ме тласна, беше мъртъв. Без изход.
— Дадох ти шанс да останеш с детето си. Щеше да е пагубно Дарко да живее с майка, която се разкъсва между два свята. Която идва и си отива. Която вечно гледа навън.
— Пагубно е това, което направи. Разбърка картите така, че вече никой не може да ги подреди.