Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Свещеникът измъкна огромна бяла кърпа и избърса потта от врата си.
— Човешките стремежи са най-пагубното нещо. Запомни това от мен!
Гаврил не чу забележката. Мислите му препускаха в друга посока.
— Обвинява ме, че съм й отнел Дарко. — Почувства, че се задъхва. — Не можех да оставя детето в ръцете на човек, който дори не подозира за съществуването му. Не можех да хвърля момчето във водовъртежа от неизвестности. Самата Дафни не беше убедена, че любимият й ще приеме едно отроче, което се бе появило на бял свят без съгласието му.
Свещеникът вдигна ръка.
— Не е необходимо постоянно да изравяш доказателства в своя защита. Не си извършил грях. Напротив. Постъпката ти е достойна за възхищение.
Гаврил тръсна глава.
— Не ми е притрябвало възхищението й. Нито благодарността й. Единственото, което искам, е да не изопачава случилото се. Да не гледа миналото през призмата на криво огледало. И да не ме залива с несправедливи обвинения.
Поп Недялко се скри в сянката на дървото.
— Затова ли дойде твоята Дафни? За да те засипва с упреци?
— Дойде да прибере Роко. Казах й по телефона каква я свърши момчето. Видях с очите си как премаза на завоя Цанко Кибика. Връщах се от лозето. Бях точно там, на баира. — Гаврил протегна ръка и посочи назъбения каменист склон. — Оттам всичко се вижда като под лупа.
Попът зацъка с език.
— И след това онзи малък нехранимайко си плю на петите, а? — Той размаха ръка, за да прогони рояк пчели, които зажужаха около главата му. — Ако ония двамата негодници не бяха разтръбили, че непознатият търсел кмета, Делийски изобщо нямаше да знае как изглежда Роко Рочели.
Гаврил откъсна дълго жилаво листо от клона над главата си.
— Деня преди инцидента Дафни се обади да каже, че Роко пристига. Беше решила да извадим жълтиците.
Герев завъртя между зъбите си дръжката на листото.
— След това се случи нещастието с Цанко. Пламнаха и колибите…
— С други думи, малкият докара в селото куп беди…
Гаврил прехапа устни.
— Истината е, че пристигането му не остана незабелязано. Духовете се пораздвижиха. Делникът загуби плавния си ритъм. — Герев изплю листото.
— Когато видях какво стана на завоя, се хукнах да спася Цанко. Молех се само да не се е случило непоправимото. Намерих Кибика проснат върху плочите сред локва кръв. Добре, че беше обедно време и наоколо нямаше жива душа. Метнах го в колата и го откарах при Найла. После уговорихме операцията в болницата. Всичко стана набързо. Лекарите го шиха цяла нощ. На Роко не казах нито дума. До онзи ден, когато го накарах да се изповяда. И да се разкае от дъното на душата си.
— Няма вид на човек, който се е разкаял, но както и да е. Важното е, че Куцото оживя. И че благодарение на теб ще има покрив над главата си. Несретникът живееше под открито небе. Къщата на баба му се е срутила до основи.
— Не се тревожи за Цанко. Оттук нататък нищо няма да му липсва. Отделих няколко жълтици. От ония, на бея. Кибика ще живее като цар. Докато е в селото, Роко ще му служи като роб. После ще видим…
Свещеникът се засмя.
— Помислил си за всичко.
— Не съвсем, отче…
Попът примига неразбиращо.
— Какво друго терзае душата ти, синко?
Гаврил пое дълбока глътка въздух. Не беше лесно да изрече онова, което го измъчваше. Нито беше наясно дали изобщо трябва да отваря дума по въпроса.
— Знаеш, че Яначко Кречеталото прекара няколко дни в лазарета на Найла…
Попът присви очи.
— Дочух нещо такова.
— Първата вечер…, когато го отведохме в квартирата й, се беше почерпил порядъчно.
— Едва ли му е за първи път.
— Напоследък Делийски непрекъснато се навърта около квартирата на Найла. Уплашихме се, че е надушил нещо. Затова с Найла решихме да го пратим в трета глуха. През една тъмна нощ разменихме Цанко Кибика с мъртвопияния Яначко. Така че, ако господин началникът реши да провери подозренията си, да намери в болничната стая Кречеталото. И да реши, че само си губи времето, като души наоколо.
Попът повдигна рамене.
— Началството разкри ли измамата?
Гаврил размаха нетърпеливо ръка.