Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Герасим сбръчка вежди. За съжаление, съществуваше и друго. Едно тъмно петно, което стоеше пред очите на всички, но никой не го забелязваше. Гаврил бе проявил добрината да му го посочи с пръст. Въпреки че Делийски нямаше никакво желание да се рови в тинята. И да вади оттам вмирисали се грехове. Следствието си беше казало думата. Страстите в селото се бяха уталожили. Историята беше изпратена в архивите. И все пак подозрението съществуваше. И нямаше да го остави на мира. Щеше да човърка съзнанието му. Да го тормози. Да не му дава покой.
Лейтенантът кръстоса крака. През цялото време Гаврил се опитваше да го убеди, че не съществува престъпление. Че всичко е игра на случайността. Напоследък обаче правеше намеци. Гледаше в земята, почесваше се по тила, говореше със заобиколки. Герасим не можеше да разбере какво цели с разкритието верният му приятел. И защо хвърля бомбата точно сега, когато и най-злословните усти вече са запушени.
Лейтенантът притвори очи. Гълъбина щеше да потрие доволно ръце, ако узнае. Щеше да пръсне слуха из селото като проказа. Затова трябваше да държи тайната далече от нея. Поне докато реши какво да прави с признанията на скъпия си приятел.
Герасим се вгледа в стрелките на часовника. Ако пророчествата на Гъдева се окажеха верни, най-късно до утре Дафни щеше да си е тръгнала оттук. Щеше да е отвела със себе си и красавеца Роко. Щеше да е оставила зад гърба си едно празно гърне, което доскоро е било наблъскано със стари жълтици. Едно разбито сърце. И едно грозно подозрение. Че не е могла да купи щастието си, но за сметка на това е изтъргувала на добра цена невинността на отрочето си.
88
Почувства студенина върху рамото и потрепери. По-скоро усети, отколкото забеляза присъствието му. Беше убедена, че си е тръгнал. Че я е оставил да размахва ръце и да се дави бавно и мъчително в собствената си безпомощност.
Дафни пое чашата с ледено прозрачно вино, която й подаде Гаврил.
— Обиколих двора. В оградата на градината са зейнали няколко дупки. Утре ще ги запуша.
— Не е необходимо. Утре си тръгвам…
Гаврил се вторачи в разпиляната й коса.
— Не можеш да отведеш Роко така ненадейно…
— Мога, Жил. По-добре от мен знаеш, че нищо не го задържа на това място.
Гаврил облегна длани върху парапета. След това се извърна рязко.
— Защо веднъж поне не вземеш правилното решение, Дафни? Защо един-единствен път не помислиш първо за другите, а после за себе си? — Той доближи и се приведе към лицето й. Брадичката му почти докосна челото й.
Дафни усети учестеното му дишане. Не сведе очи. Издържа предизвикателно погледа му.
— Трябва да го отведа, преди да е изпитал голямата скука. Усещането е пагубно. И завладява всеки, който се задържи по-дълго тук…
— Голямата скука владее единствено теб. Убеден съм, че и там, в палата, който ти построи твоят чужденец, също се скапваш от скука.
Устните на Дафни се извиха в снизходителна усмивка.
— Никога няма да узнаеш как се чувствам там. Както не знаеш и какво изпитвам в момента…
— Знам, Дафни. Една бездънна смазваща неудовлетвореност.
Тя облиза устни.
— По-скоро празнота… Не искам с Роко да се случи същото. Най-съкровеното ми желание е някога да се върне отново тук…
Гаврил се облегна върху парапета.
— Моментът не е подходящ за набързо организираното ти бягство. Роко има нужда от сигурност. Момчето е объркано. Липсва му красива цел. Иска да излее някъде с години наслагваната ярост.
Дафни махна с ръка.
— Баща му се е погрижил за всичко. Предначертал е всяка негова стъпка. Осигурил е предварително осъществяването на всяка амбиция. Задоволил е в аванс всеки младежки каприз.
Гаврил се усмихна тъжно.
— Разбрах това в мига, в който го видях. Роко се движи като слепец. Трябва да го оставиш да прогледне. Да започне да различава опасностите. Да пристъпва, без някой да го води.
— Роко не е Дарко, Жил. Не е свободен в избора си. Баща му го пусна да се движи в коловоз. По разписание. Без излишни спирки, без ненужни закъснения и непредвидени отклонения.
— Затова и при първото изпитание излезе извън релсите. Роко извърши нещо ужасно, Дафни. И ако действително искаш да му помогнеш, не трябва нито ти, нито баща му да си затваряте очите.