Пратеникът от езерото Гарда

В продължение на минута никой от присъстващите не издаде звук. Свещеникът пръв наруши мълчанието:

— Не е толкова зле.

Найла кимна и прокара пръст по незарасналите шевове върху лицето. Въпреки необичайните обстоятелства, при които беше извършена операцията, в болницата си бяха свършили добре работата. Гаврил бе броил на хирурга подобаваща сума, така че всичко мина мирно и тихо, без нито едно сведение около случая да бъде отразено в документацията.

— Като се има предвид, че го шиха набързо, е истински красавец — отсече Герев, оглеждайки новото лице на човека пред себе си.

— Дори устата му не е толкова страховита, колкото изглеждаше преди — отбеляза свещеникът, взирайки се в резултата от лекарските усилия. — Можело е само да дръпнат още малко носа… Да не стърчи като топчест израстък в средата на физиономията…

— Стига сме му търсили кусури, отче. Чарът на този левент е именно в носа. Освен това, няма да се явява на конкурс за красота. — Гаврил заобиколи леглото и почука по гипса, с който бе обездвижен левият крак.

— Със стъпалото ще имаме проблеми — обясни загрижено Найла, сбръчквайки изписаните си вежди. — Не е ясно дали изобщо ще може да се движи нормално.

— Че той и преди не се движеше нормално — побърза да отбележи поп Недялко.

— Сега може да е по-лошо. — Найла посегна към масичката и издърпа от комплекта с инструменти малко чукче. Замахна и стовари желязото върху коляното. Човекът върху леглото подскочи, но не издаде звук.

— Кракът реагира. Ще узнаем за състоянието на стъпалото, след като свалим гипса.

— В такъв случай предлагам да не се тревожим напразно. — Герев бръкна в джоба на панталона.

— Ти ще откараш този симпатяга до колибите — той подаде ключа от субаруто на стърчащия в дъното на кабинета Роко. — Оставил съм всичко необходимо върху масата. Храна, напитки, лекарства. Ще се погрижиш да си изпие хаповете и да не буйства.

Герев изгледа изпитателно момчето.

Роко пое с неохота ключа.

— Сам ли ще влача тоя ненормалник до колата? — попита сърдито младежът.

— Без ничия помощ го докара на тоя хал. Сега ще си сърбаш попарата.

Роко се намръщи. Лудият се мотаеше в краката му от първия миг, в който стъпи в селото. Нямаше лесно да се отърве от това уродливо лице. Добре поне, че негодникът беше престанал да се хили злорадо. Да се зъби и да бълва порой от идиотски закани.

Той пристъпи към леглото. Гаврил преметна ръката на пострадалия върху рамото си. След това групата заслиза бавно по стълбището.

Герев закопча предпазния колан върху корема на Цанко Кибика и се надвеси над отворения прозорец на водача.

— Не бързай да се прибираш! И без това нямаш друга работа. Остани с него, докато се смрачи. На тръгване заключи. Да не го нападне някой звяр.