Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
„Зверовете рядко нападат други зверове“ — изкуши се да отбележи Роко, но прецени, че е по-разумно да си мълчи. Завъртя нервно ключа и изрече зад полусваленото стъкло на прозореца.
— Ще се порадвам на компанията му. Когато започне да ми призлява, ще направя едно кръгче в околността и се прибирам.
— Никакви кръгчета! Не си играй с огъня, момче! И без това си достатъчно опарен…
Роко направи отегчена гримаса. Настъпи газта и субаруто изрева.
— И умната! — провикна се след него Герев. Бръмченето на мотора заглуши думите му.
Герев се отправи към здравната служба и срещна на стълбите потящия се под расото поп Недялко.
— Докторицата отпраши към горната махала. Детето на Казака цяла нощ се мятало в треска…
— Какво ли не преживя тоя човек! — въздъхна тежко Герев. Той огледа потното лице на попа, след това изрече оживено:
— Ще те водя вкъщи, отче. Да пием по едно вино.
Поп Недялко се вгледа в уморените очи на събеседника си.
— Зная, че имаш нужда от изповедник. Много неща се струпаха на главата ти напоследък…
— Не съм свикнал да се оплаквам.
Попът постави ръка върху рамото на събеседника си.
— Само не губи вярата си, синко! Бог е милостив. Ще ти дари спокойствието, за което жадуваш…
Гаврил кимна и закрачи по паважа.
— Искам да споделя нещо, но не зная откъде да започна…
— Започни направо. В изповедта не са необходими предисловия.
Герев пое дълбока глътка въздух. Бузите му се издуха. Милион пъти беше водил този разговор със себе си, но в момента признанието му се струваше непосилно бреме.
— Знаеш, че сключих сделка с иманярите. Да построим колибите. В замяна им обещах остатъка от жълтиците.
Свещеникът избърса потта от челото си.
— Парите са поквара. Добре, че се отърва от тях. И ги хвърли в благородно дело.
— Раздадох им, каквото остана. Дафни не пожела нито грам от златото.
Поп Недялко се загледа в неравните камъни по паважа.
— Остави жълтиците, ами кажи какво ще правиш с Дарко!
— Каквото съм правил винаги. Ще се погрижа да възвърне душевния си мир.
Свещеникът спря насред улицата и вдигна глава.
— Знаеш, че съм единственият човек на тази земя, който знае тайната ти. Можеш да си сигурен, че ще я отнеса в гроба…
Гаврил зарея поглед над кичестите клони на крушовата градина, която се простираше до самата ограда на черквата. Свещеникът пое отново по стръмната улица.
— Тогава… преди двадесет години… станах случаен свидетел на разговор, който през целия си живот се опитвах да забравя. Помниш ли? Бях дошъл да говорим за кръщенето на Божидар. — Отецът замълча. — Няма ден, в който да не се стремя да залича от съзнанието си онова, което неволно чух. Страх ме е, че може някой ден да превъртя. И да тръгна да разгласявам нагоре-надолу тайните на хората…
Поп Недялко разкопча най-горното копче на расото.
— Всяка нощ се моля Бог да ми даде сили да запазя тайната ти — изрече глухо той.
Гаврил се изкашля. Свещеникът сложи отново ръка върху рамото му.
— Трябва да знаеш и друго. Нямаш вина за решението на Дафни. Помня каква кокона беше като момиче. Идваше през лятото с майка си. Младежите, които пристигаха от града, се надпреварваха да се хвърлят в краката й. Но тя ги отминаваше високомерно. Дори не ги поглеждаше. Цялото й същество беше устремено на другаде…
— Дафни винаги бе мечтала за нещо различно. Годините бяха такива, че никой нямаше да й разреши да се омъжи за онзи италианец. Баща й беше генерал. Майка й държеше името си в списъка с най-видните представителки на хайлайфа.
— Не бяха виновни годините. Нито родителите й.
Гаврил облегна гръб върху каменната ограда. Клоните на крушата докоснаха рамото му.
— От самото начало разбрах, че нещо я измъчва. Повярвай ми, отче, когато призна, че е бременна, единствената мисъл, която мина през главата ми, беше решението да стана баща на детето й.
— Благородството ти е достойно за възхвала, синко. Бог ще те възнагради за търпението и великодушието. И за доброто ти сърце.
— Направих го без корист. Съзрях в случилото се шанс да създадем семейство.
Поп Недялко поклати глава.
— Ако твоята Дафни не я вееха толкова ветрове, щяхте да сте семейство за чудо и приказ.
Гаврил размаха ръка.
— Не ме разбирай погрешно, отче. Не я виня за нищо. Дафни никога не е крила, че копнее да бъде свободна. Да пътува, да среща интересни хора, да плава в далечни морета. Да се разхожда в кралски градини, да прекарва дните си в палат. Тук се чувстваше закотвена в една действителност, от която винаги е искала да избяга.