Кръвта на богомолката

— За Лейар Белоуерн ли говориш?

— Защо се е преместил? Не е харесвал къщата? — включи се и Тиниса.

— Нищо й нямало на къщата, просто не му харесвала там, където била, затова наредил да я преместят — обясни в скороговорка Скрит.

Не им оставаше друго освен да я последват. Скоро младата водомеркородна ги заведе при двуетажна дървена постройка, която нямаше нищо общо с местната архитектура — с квадратна основа и с разширяващи се нагоре стени, така че покривът се явяваше най-широката й част, с кръгли прозорци и метална обшивка по ръбовете.

Тисамон я зяпаше с празен поглед и дори Тиниса не я позна веднага.

— Гондола на въздушен кораб — каза накрая. — Като нашата, но много по-голяма.

— Преди беше във водата — обясни Скрит. — Сега я иска на сушата. Хората му надуват големия мехур, придвижват къщата до брега, после изпускат въздуха от мехура и го прибират в покрива. Много работа е това, а никой не знае защо.

Двамата се замислиха върху това любопитно развитие на нещата, но не стигнаха до никакво логично обяснение.

— Кой е следващ в списъка? — попита Тиниса.

— Другите още не сме ги открили. Крият се. Показах ви всички, дето ги знаем къде са — заяви Скрит и в думите й незнайно защо прозвуча гордост.

— Е, те всичките ще знаят каквото има да се знае за търга — каза разсъдливо Тиниса. — Достатъчно е да говорим с един от тях. С кого имаме най-голям шанс?

Тисамон хвърли поглед през рамо към големия пансион, но Тиниса поклати мислено глава — беше убедена, че нещата ще се развият много лошо за всички замесени, ако той се опита да изтръгне информация от двамата паякородни, без значение дали те са магьосници, или не.

— С този — реши тя. — С Белоуерн.

— Защо?

— Защото той е наел Нивит, а това показва инициативност и липса на предразсъдъци. Бръмбаророден е, значи не е магьосник. От Империята е, но не е армейски офицер, нито е осороден. — Тя вдигна рамене. — А и искам да разбера защо си е преместил къщата.

След „Небесен“ Тиниса не беше виждала толкова голяма гондола. В момента временният дом на Белоуерн се явяваше най-помпозната постройка в Джерез, по-голяма от всички истински къщи наоколо. Освен това изглеждаше непревзимаема. Имаше люк, но той се намираше на три метра над земята и сигурно беше здраво залостен. Прозорците бяха толкова малки, че и мухороден не би се проврял през тях. И да имаше други люкове на палубата, Тиниса не би могла да се покатери дотам посред бял ден.

Даде си сметка, че не знае дали Тисамон владее Изкуството да се катери по отвесни повърхности. Да се задават въпроси за чуждите Изкуства беше признак на лошо възпитание, но Тиниса вече знаеше, че за разлика от други богомолкородни, Тисамон не може да лети. При него Изкуството, изглежда, се беше концентрирало в костните шипове на подлакътниците и в типичното за богомолките умение да убиват.