Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, че съм съгласен с тях. И искам да осигуриш на Данзигер по-голямо участие в операцията.
Хендрикс затвори очи. Още докато гълташе хапчето, главата му започна болезнено да пулсира.
— При всичкото ми уважение, сър, групата вече е структурирана.
— Почти. Самият ти го каза, Крис.
Дали е възможно да изкрещиш сам на себе си, запита се Хендрикс.
— Това е моя операция — упорито каза той; — Вие ми я дадохте.
— Господ дава, Господ взема, Крис.
Хендрикс стисна зъби. Нямаше смисъл да му обяснява какъв формен идиот е М. Еръл Данзигер. Президентът го беше назначил и дори и да споделяше мнението на Кристофър, никога нямаше да си признае, че е направил грешка, не и в настоящия несигурен политически момент. Всяка неправилна постъпка щеше да вдигне шум в блоговете, което от своя страна щеше да доведе до буря от коментари по Си Ен Ен и „Фокс Нюз“, а това пък щеше да даде храна за безкрайни писания по вестниците. Социологическите резултати, които президентът и съветниците му следяха всеки месец, щяха да паднат драстично. Не, в наши дни дори президентът на САЩ трябва да бъде изключително предпазлив както в решенията, така и в изявленията си.
— Ще видя какво мога да направя, за да успокоя духовете — каза Хендрикс.
— Галиш ухото ми, Крис. Дръж ме в течение как вървят нещата.
И с тези думи разговорът приключи. Хендрикс не знаеше кое го боли повече — стомахът или главата. Ясно беше, че Данзигер се опитва да установи контрол върху „Самаряните“, а това със сигурност щеше да доведе до катастрофа. Данзигер беше опортюнист и кариерист. Властта беше единствената му цел и след като се прехвърли в ЦРУ от Агенцията за национална сигурност преди година, се зае да превръща новата си месторабота в копие на старата. Фактът, че Агенцията за национална сигурност всъщност се управляваше от Пентагона, не беше особено радостен за останалите звена от разузнаването. Военните разчитат прекалено много на средствата за наблюдение от разстояние — сателити, безпилотни разузнавателни самолети и всякакви подобни устройства. Запазената марка на ЦРУ обаче винаги са били зорките очи и уши на агентите, изпратени на място. Интеркомът избръмча и прекъсна нерадостните му размишления.
— Сър, всички ви чакат. — Гласът на Дейвис излезе с пращене от говорителя. — Искате ли да продължите заседанието?
Хендрикс потърка челото си. В душата му се надигна някакъв упорит дух на неподчинение.
— Получиха нарежданията си. Кажи им незабавно да разположат хората.
— Руски ли? — попита Борн. — А на какъв руски?
— Моля? — погледна го неразбиращо Кая.
— Кой диалект? Южняшки или…
— Московски. Беше московчанин.
Борн остави чашата върху плота на масата, изработен от мароканска мозайка.
— Сигурна ли си?
Кая му отговори на руски с московски акцент.
— Баща ти е работил за руснаците — предположи Борн.
— И аз така си помислих, щом го чух как говори — каза Кая, — но нещо не ми се вярва.
— И защо не?
— И двамата ми родители мразеха руснаците.
— Може би при майка ти да е било така — обясни й внимателно Борн, — но ако баща ти е работил за руснаците, омразата му срещу тях би била част от неговото прикритие.
— Криел се е пред очите на всички.
Борн кимна и тя се изправи. Дон Фернандо го погледна многозначително. Виждаше се, че не иска разговорът да продължава в тази посока. Кая застана пред прозореца и се загледа в отражението си, почти като Борн в дома на Вегас в нощта преди нападението.
В стаята се възцари ужасно мълчание, в центъра на което беше Кая. Нито Борн, нито дон Фернандо имаха желание да го нарушат.
— Мислиш ли, че е вярно? — гласът на Кая сякаш идваше от друго измерение.
Тя най-после се обърна с лице към стаята и като ги изгледа един по един, повтори въпроса си.
— Ако се съди по думите ти — отговори й Борн, — това е най-вероятната възможност.
— Мамка му — изруга Кая. — Мамка му, мамка му.
Дон Фернандо се размърда обезпокоено.
— Все пак възможно е Джейсън да греши.
Кая се засмя, но в гласа и се долавяше горчива нотка.
— Естествено. Благодаря ви, дон Фернандо, но вече не съм малко момиченце и не вярвам в приказки. — Тя се обърна към Джейсън с ръце на кръста. — И така. Имаш ли някакви идеи?
На Борн му беше ясно, че пита за предположенията му за кого е работил баща й. Той поклати глава.