Град на паднали ангели

Тогава той вдигна русата си глава, примигна и Клеъри разбра, че Мълчаливите братя

говореха в съзнанието му и изричаха думи, които тя не можеше да чуе. Видя как той поклати

глава и каза:

— Не знам. Мислех, че са обикновени сънища — после устата му се сви и тя нямаше как да

не се запита какъв въпрос са му задали. — Видения? Нищо подобно. Да, виждал съм Ангела,

но Клеъри има пророчески сънища, не аз.

Клеъри се напрегна. Бяха на крачка да попитат какво се беше случило с Джейс и Ангела

онази нощ до езерото Лин. Тя не беше мислила за това. Когато Мълчаливите братя

проникваха в съзнанието ти, какво виждаха? Само онова, което търсеха? Или всичко?

Тогава Джейс кимна.

— Добре. Аз съм готов, ако вие сте готови.

Той затвори очи и Клеъри, гледайки го, се отпусна леко. Сигурно така се беше чувствал

Джейс, първия път, когато Мълчаливите братя бяха проникнали в съзнанието й, помисли си

тя. Тогава тя беше забелязала детайли, на които не беше обръщала внимание, уловена в

мрежите на техните съзнания и на своето собствено, и се беше отдала на спомени,

изгубвайки представа за света.

Видя как Джейс се напрегна, сякаш го бяха докоснали с ръце. Отпусна глава назад. Дланите

му се отвориха и стиснаха, когато звездите на пода в краката му заблестяха с ослепителна

сребърна светлина. Клеъри примигна, за да отпъди бликналите от ярката светлина сълзи.

Джейс, грациозна тъмна фигура на фона на заслепяващото сребърно сияние, стоеше сякаш в

сърцето на водопад. Навсякъде около тях се носеше шум — тих, неразбираем шепот.

Клеъри гледаше как той падна на колене и се подпря с ръце на земята. Сърцето й се сви.

Когато Мълчаливите братя бяха влезли в главата й, тя едва не припадна, но Джейс беше по-

силен, нали? Той се сви, ръцете му обвиха стомаха му, агония се излъчваше от всяка негова

клетка, но не извика. Клеъри не издържа — спусна се към него през морето от светлина и

падна на колене, обгръщайки тялото му с ръце. Шепнещите гласове се надигнаха в знак на

протест, когато той обърна глава и я погледна. Сребърната светлина беше измила цвета на

очите му и те изглеждаха гладки и бели като мраморни плочки. Устните му оформиха името

й.

И тогава всичко изчезна — светлината, звука — всичко, и те стояха на колене заедно на

голия под в залата, обгърнати от тишина и сенки. Джейс трепереше и когато отпусна

дланите си, тя видя кръв на местата, където ноктите му се бяха забили в кожата. Тя все още

го държеше за ръка и погледна към Мълчаливите братя, опитвайки се да сдържи гнева си.

Знаеше, че беше все едно да се ядосва на лекар, който е назначил болезнено, но

животоспасяващо лечение, но й беше трудно, изключително трудно, да бъде благоразумна,

когато ставаше въпрос за някой, когото обича.

Има нещо, което не ни казваш, Клариса Моргенстърн, каза брат Закарая. Тайна, която и

двамата пазите. Ледена ръка обви сърцето на Клеъри.