Град на небесен огън

— Послушно пале на нефилимите — сопна се Мелиорн и присви зелените си очи. Отношенията между феи и магьосници откраи време бяха сложни. Никои от тях не харесваше особено ловците на сенки, така че имаха общ враг, ала елфите презираха магьосниците заради готовността им да правят магии за пари. В същото време магьосниците се надсмиваха над елфите заради неспособността им да лъжат, тесногръдите им обичаи и склонността да дразнят мунданите по наи-дребнави начини, като им крадат кравите и карат млякото им да се вкисне. — Има ли някаква причина, поради която искаш да запазиш дружбата си с ловците на сенки, освен тази, че един от тях е твой любим?

Люк се закашля във виното си и Джослин го потупа по гърба. Рафаел изглеждаше развеселен.

— Ела в настоящето, Мелиорн — беше отговорът на Магнус. — Вече никои не казва "любим".

— Освен това те скъсаха — добави Люк и потърка очи с опакото на дланта си, въздъхваики. — А и наистина ли трябва да се занимаваме с клюки точно сега? Не виждам как личните отношения на когото и да било имат нещо общо с всичко това.

— Именно личните отношения са в основата на всичко това — каза Рафаел, топваики нещо неприятно на вид във фондюто си. — Защо вие, ловците на сенки, имате този проблем? Защото Джонатан Моргенстърн се е зарекъл да ви отмъсти. Защо се е зарекъл да ви отмъсти? Защото мрази баща си и маика си. Не се засягаи — добави той, кимвайки към Джослин, — но всички знаем, че е така.

— Не съм се засегнала — увери го Джослин, макар и с леден тон. — Ако не бяхме аз и Валънтаин, Себастиан нямаше да съществува, в никои смисъл на думата. Поемам пълна отговорност за това.

Люк придоби буреносен вид.

— Валънтаин бе този, които го превърна в чудовище — заяви той. — И да, Валънтаин беше ловец на сенки. Ала не е, като да има подкрепата и благоразположението на Съвета — нито той, нито синът му. Те са във воина с него и искат помощта ни. Всички раси — ликантропи, вампири, магьосници и да, дори феите — могат да вършат и добро, и зло. Част от целта на Съглашението е да заяви, че всички от нас, които правят добро, или се надяват да правят добро, са обединени срещу онези, които са избрали страната на злото. Независимо от кръвта във вените им.

Магнус посочи Люк с вилицата си.

— Това беше прекрасна реч. — Изведнъж млъкна. Определено заваляше думите. Как така се беше напил от толкова малко вино? Обикновено беше много по-внимателен. Той се намръщи. Какво е това вино?

Мелиорн се облегна в стола и скръсти ръце върху гърдите си. В очите му, когато отговори, играеха пламъчета.

— Не ти ли харесва реколтата, магьоснико?

Джослин бавно остави чашата си на масата.

— Когато феите отговарят на въпроса с въпрос, това никога не е добър знак — заяви тя.