Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Ото и жената се състезаваха и Сидни разбра, че дори се бяха обзаложили.
— Добре, Фиона — тъкмо казваше Ото, когато Сидни ги намери, — това е шансът ми да изравня. Не стой твърде близо до мен, инак горкото ми сърчице ще започне да подскача и няма да уцеля.
— Ах, Ото! — възкликна дебеланата. — Човек трябва да внимава с теб!
Сидни видя, че сакът на Ото е натоварен на електрическата количка за голф, паркирана до тревната площ. Количката беше жълта като сака на собственичката си. Имаше радио, електрически вентилатор, насочен към шофьора, и малък телевизор. Зад предната седалка се мъдреше хладилник, който сигурно не съдържаше газирана вода. На тревата стояха две жълти чаши, пълни с някаква кафява смес. Ото явно не бе допуснал пустинния въздух да обезводни организма му.
— Ото, може ли да ви прекъсна за минутка? — извика Сидни.
— Задръж топката, Фиона — каза Ото и вдигна пръст. — Това е деловият ми партньор, Сидни Блекпул. Сидни, запознай се с Фиона Граут.
— Убедена съм, че сте очарован от това, което виждате — рече възрастната дама на Сидни, който се усмихна и кимна.
— Да, добре се забавлявате.
Погледът на Ото вече беше замъглен. Лъхна на ямайски ром в лицето на партньора си, когато му прошепна:
— Сидни, намерих богата мадама! Вдовица е. Живее в Тъндърбърд Хайтс, за бога! Познава Лусил Бол! Не ме откъсвай от нея!
— Ото, не уцелих! — изчурулика Фиона. — Сега имаш възможност да изравниш.
— Остави ме на мира, Сидни — замоли се Ото. — Тъкмо ми провървя.
— Имам страхотна идея — каза Сидни. — Ще се върна в хотела и ще се обадя на полицията в Палм Спрингс. Ще проверя дали Тери Кинсейл отново се е регистрирал за хотелска работа. Ще се обадя и на Харлан Пенроуд, за да разбера дали е направил нещо. Довечера трябва да бъда тук, защото имам среща с бившата съпруга на Хари Брайт.
— Сериозно! Ти си невероятен — каза Ото и загрижено погледна през рамо към Фиона, която поклащайки се, се бе дотътрила до количката, за да си налее още ямайски ром. — Искаш да кажеш, че мога да остана тук и да поиграя?
— Разбира се. Ще можеш ли да се върнеш в хотела, като свършиш?
— Ще взема такси. Освен ако Фиона не пожелае да ме закара. Има чисто нов ягуар, който умира от желание да ми покаже.
— Голяма работа си, Ото.
— Ще се видим по-късно, Сидни. Ако позакъснея, не ме чакай.
После се обърна и забърза към Фиона, която каза:
— Ото, време е да пийнеш нещо.
— О, не — извика той. — Вече съм си изпил дозата.
Последното, което Сидни го чу да казва на топката, която се търкаляше на петнадесет крачки от дупката, пропилявайки шансовете му да изравни, беше:
— Ела си вкъщи, миличка. Татко ти прощава.
— Ах, Ото, човек трябва да внимава с теб! — изкикоти се Фиона и го тупна толкова силно по рамото, че той разля рома върху пуловера си.
Когато Сидни се върна в хотела, на рецепцията го чакаше съобщение от Харлан Пенроуд. Той веднага се отправи към платения телефон във фоайето и набра номера, но чу само гласа, записан на телефонния секретар: „Здравейте. Тук е домът на семейство Уотсън. Ще отговорим на обаждането ви, веднага щом можем“.
Сидни се отби в ресторанта, хапна една салата, после се качи в апартамента, където полегна на леглото и устоя на изкушението да се обади на обслужване по стаите и да си поръча питие. Беше едва три часа следобед. Твърде рано. Свърза се с полицията в Палм Спрингс, говори с детектива и получи отрицателен отговор по въпроса за Тери Кинсейл.
Когато лейтенантът го попита за какво става дума, Сидни излъга:
— Правя услуга на семейство Уотсън. Тери Кинсейл е забравил нещо в къщата им.
Задрямваше, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката и Харлан Пенроуд рече:
— Аз съм!
— Здрасти, Харлан, какво става?
— Никога няма да се досетиш. Намерих Тери!
— Наистина ли? — Сидни провеси крака от леглото и седна. — Къде е?
— Не знам къде е в момента, но знам къде ще бъде довечера. В „Попас Плейс“. Педерастки бар на магистралата за Катидрал Сити.
— Как разбра?
— Ами открих два бара, в които той се навърта и измислих страхотна лъжа. Всичко в името на дълга, разбира се. Казах на барманите, че един приятел на Тери напуска завинаги Палм Спрингс и иска да му даде ролекса си за спомен. Ще го чака в „Попас Плейс“ в шест.