Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Това не е ли прозвучало малко невероятно? Безименен приятел?
— Научих, че Тери има много приятели и повярвай, едва ли знае имената на половината. Ще се хване на въдицата.
— Вършиш много добра работа, Харлан. Гордея се с теб. Ако Тери се окаже човекът, когото търсим, ще подшушна на господин Уотсън да даде паричната награда на теб.
Последва минутно мълчание, сетне Харлан каза:
— Не го правя заради наградата.
— Знам, но…
— Семейство Уотсън се държат добре с мен. Мога да работя при тях, докогато искам, а на моята възраст това е истински късмет.
— Знам, но…
— Не бих искал награда за такова нещо. Правя го заради господин и госпожа Уотсън. И заради Джак.
— Добре, Харлан, ще ти съобщавам какво става.
Сидни затвори и макар да беше три часа следобед, се обади да му донесат голямо уиски. После си взе горещ душ, като се надяваше, че алкохолът и банята ще му помогнат да намали напрежението. Реши да остави в „Тъндърбърд“ съобщение за Ото да го чака пред клуба точно в пет и тридесет. Щяха да послухтят в „Попас Плейс“ и ако хванеха техния човек, денят можеше да се смята за успешно приключил. В случай че Тери не се хванеше на въдицата, Сидни и без това щеше да е със сако и вратовръзка и щеше да отиде да вечеря с Триш Декър.
Изведнъж осъзна, че певецът по радиото му напомня Тед Луис.
Хари Брайт. Горкият тъп кучи син. Сидни се зачуди дали Триш Брайт е познавала преди Хърбърт Декър. Би се обзаложил, че всичко е станало, докато още е била послушна съпруга на ченге. Всъщност Триш му напомняше за бившата му съпруга Лори. Тенът, изящният профил, леко кривата иронична усмивка. И тъжните очи.
Триш наистина имаше тъжни очи, но никога не би живяла на палатка. Не и тя. Сидни смътно осъзна, че започва да изпитва съжаление към евентуалния убиец. Приготви се да се задълбочи в тази тъпотия, когато на вратата се потропа и един глас каза:
— Обслужване по стаите, моля.
Уискито и горещата вода го накараха да забрави всичко за три часа. Задряма, без да сънува, и когато се събуди, се изненада, като видя, че слънцето вече е зад планината.
Ото Стрингър започваше да вижда всичко двойно: двойни площадки, двойни топки и двойни Фиони, а това вече беше адски много плът. Играеха на девета площадка. Беше толкова късно, че никой не ги подканваше да си тръгват. Бяха престанали да броят точките и всеки мислеше, че е постигнал върховия резултат от сто и шестдесет, който Ото дори не можеше да си представи, но за Фиона беше средно постижение.
След литър и половина ямайски ром, блузата на Фиона беше станала лепкава от алкохола и от плодовия сок. Колкото повече пиеше, толкова по-силно тупаше Ото по рамото, когато той кажеше нещо смешно. А вече всичко й се струваше смешно.
На Ото му беше ясно, че този зараждащ се романс може да доведе до нещо и реши, че когато най-сетне тръшне дъртата дебелана в леглото, ще й покаже рамото си, което сигурно бе посиняло от блъскане, и ще й обясни, че не може да се движи, защото има чувството, че е играл петнадесет рунда, разменяйки си удари с Мариан Хаглър Великолепния. Но щеше да мине този мост, когато стигнеше до него, както в момента прекосяваше истинския мост над магистралата, на път към девета площадка, където живееше Лусил Бол. Той подуши уханието на грейпфрутови и мандаринови дървета, а Фиона обеща да го запознае с Луси и с Джинджър Роджърс.
— Много пари са хвърлени тук — каза тя, докато Ото изстискваше от нея информация, която би му дала възможност да прецени колко е богата. — Продадоха една къща в Тъндърбърд Коув само за четири месеца с един милион долара печалба. Собственикът на „Сан Диего Падрес“ живее тук.
— Добра сума — отбеляза Ото. Чувстваше се в отлично настроение.
— Не е нещо необикновено, като се има предвид имотът — рече Фиона и се оригна.
— Така е — съгласи се той, надявайки се, че не е прегазил един мексикански градинар. Вече бе блъснал двама. Ако подлагаха на тест за алкохол шофьорите на колички за голф, щеше да е в затвора, преди Фиона да се усети, че човек трябва да внимава с него.