Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Да, това е само план за спасяване на кожата — каза Бен, поглеждайки в менюто и после пак към Бепи с възхищение и увереност. Разбираше, че си има работа със силен човек. Наистина вярваше, че Бефино е готов, ако се наложи, да премахне Санторо и Морано — босът на босовете.
След обяда отидоха до къщата на конгресмена, паркираха на отсрещната страна на улицата и в продължение на около час чакаха и наблюдаваха. Около три часа пристигнаха двама мъже в спортно облекло.
— Това е той. Сигурен съм — каза шофьорът. — Онзи със синята риза. Той е Макдоналд. Изглежда, са играли голф.
Двамата мъже влязоха в голямата и луксозна бяла къща. След петнадесетина минути вторият мъж си тръгна. Малко по-късно Бепи нареди на шофьора да ги върне в квартирата над гаража.
— Имам нужда малко да подремна. Прекалено съм изморен, за да продължавам наблюдението.
— Как можеш да спиш, като ни предстои такова нещо? — попита Бен.
— Само стой и ме гледай. Този сън ми е необходим. Трябва да съм прецизен при покушението, а сънят ще ми избистри мозъка. Това е особено важно за Санторо. Предполагам, че и конгресменът прави същото — легнал е да подремне. И щом като е ерген, вероятно по-късно вечерта ще излезе да яде някъде… може да има среща. Ще се върнем, като стане време за вечеря. Ако съм прав, всичко ще бъде точно. Засега имам един приблизителен план.
— Какъв план? — попита Бен.
— Обичам да си съставям мислен план, който да бъде в съзвучие с деня — и обектът на покушението, и денят, и всяко нещо си имат характерни особености. Опитвам се да ги съчетавам и това доста ми помага. Не се притеснявай, Бен, разчитай на мен. Ah capeesh?
— Никога не правя покушение, без да съм наясно — отвърна му Бен. — А ти ме държиш в пълен мрак. Не съм убеден, че това ми харесва.
— Имаш ли по-добра идея, Бени? Искаш ли ти да поемеш инициативата? Аз ще си стоя в мрака. Нямам нищо против. Само кажи, приятелю.
Бен го погледна смутено и не отговори.
— Добре тогава. Събуди ме след един час. Не по-късно. Да не забравиш, пет и половина. Ще имам нужда от малко проветрение на мозъка, за да мога да сглобя плана си.
— Няма да забравя — измърмори Бен. — Чак не мога да повярвам. Сега пък трябвало и детегледачка да му ставам.
Час по-късно Бен събуди Бепи, който отиде долу и отново си изми лицето с маркуча.
— Добре. Хайде бързо да отидем пак при къщата — нареди той на шофьора, докато бършеше лицето си с хартиена салфетка.
Шофьорът подкара прекалено бързо и Бепи го скастри остро:
— Като казах бързо, нямах предвид с превишена скорост. Само да ни спрат ни трябва.
— Доволен ли си от дрямката? — попита го Бен заядливо.
— Да — отвърна Бепи, без да го поглежда.
Пристигнаха пред голямата бяла къща малко преди шест часа. Тя приличаше на дом на едър земевладелец, каквито ги показват във филмите за Юга, но беше разположена в гъсто населен район. Подминаха къщата, паркираха на известно разстояние от нея и зачакаха да се появи Макдоналд.
Бепи се взираше в старата къща с дълбоко замислен вид. Накрая, след около двадесет минути, той наруши тишината.
— Събота вечер е — каза той на Бен. — Ако не ме лъже интуицията, през следващите няколко часа той ще излезе.
— Ами ако не излезе? Да допуснем, че си остане вкъщи тази нощ. Какво ще правим тогава?
— В такъв случай ще вляза вътре сам и ще го обработя. Имам резервен план, който също ще предпази Санторо от разследване. Ако Макдоналд не изпълзи до единайсет или дванайсет, аз ще отида вътре и ще свърша необходимото. Но ще чакаме до единайсет и тогава ще го решим. Той ще излезе. Сигурен съм.
— Дано да е така — отвърна му Бен.
Времето вървеше бавно за Бен и бързо за Бепи, който многократно проиграваше плана си мислено. Най-после предната врата се отвори и конгресменът Макдоналд тръгна по дългите стъпала към паркираната на входната алея кола. Облечен беше в лек светлокафяв костюм, яркосиня риза и вратовръзка в тон с жълто-кафявите му обувки. Качи се в колата и бързо потегли.
— Ей, гледайте, момчета! — Шофьорът посочи развълнувано с пръст. — Той отпраши!
— Спокойно. Не се вълнувай толкова. Настигни го постепенно. Не прекалено бързо — разпореди се Бепи. — Следвай го, без да го изпускаш. Дръж се на около три коли разстояние зад него. Изобщо няма да му мине през ума, че е следен.